Ю Несбьо - Полиция

Трюлс се бе погрижил да попълни отмъкнатото от Хари от последното му посещение: бронежилетка, противогаз, автомат, пушка за разпръскване на безредици. Доколкото успя да прецени Хари, в оръжейната имаше същите пистолети като миналия път. Само по средата на задната стена на гардероба се очертаваше светло петно от доскоро висял там пистолет.

Дали Трюлс Бернтсен бе разкрил плановете на Хари, бе узнал намеренията му и затова бе избягал от апартамента си с пистолета? Без да заключи вратата и без да изключи телевизора? Ако е бързал толкова, защо просто не му е устроил засада в жилището?

Хари претърси целия апартамент и се увери, че вътре няма жива душа. Огледа кухнята и дневната, затвори вратата, все едно е излязъл от жилището, и седна на кожения диван с готовата за стрелба „Одеса“. Настани се така, че да не се вижда през ключалката на спалнята.

Ако Трюлс наистина се беше скрил вътре, онзи от двамата, който пръв издаде укритието си, щеше да намали шансовете си за победа. Устроиха си дуел по чакане. И Хари зачака. Не мърдаше, дишаше спокойно, дълбоко, беззвучно и с търпението на леопард.

След като изминаха четирийсет безметежни минути Хари влезе в спалнята.

Седна на леглото. Дали да се обади на Бернтсен? Така ще го предупреди, но по всичко личеше, че той така или иначе е отгатнал атаката на Хари.

Хари извади телефона си и го включи. Изчака апаратът да се свърже с мобилния оператор и набра номера, който се постара да запомни, преди да тръгне от Холменколен преди два часа.

След три прозвънявания никой не вдигна. Хари прекъсна повикването и се обади на Туршилдсен от телекомуникационната компания. Чу гласа му след две секунди:

— Какво искаш, Хуле?

— Да намериш къде се намира един телефон. Абонатът сто процента е ваш абонат. Казва се Трюлс Бернтсен и апаратът е служебен. Сто процента е при вас.

— Не можем да продължаваме така.

— Това е официално задание от полицията.

— Тогава действай по каналния ред. Свържи се с прокурора, изпрати делото на началника си и звънни, след като получиш разрешение.

— Няма време за такива неща.

— Виж какво, не мога да прод…

— Става въпрос за убийствата на полицаи, Туршилдсен.

— Значи ще получиш разрешение за секунди.

Хари изруга под нос.

— Съжалявам, но не искам да си загубя работата. Хванат ли ме, че следя полицейски служители без официално разрешение… Какъв е проблемът да си го издействаш?

— Ще се чуем — Хари затвори.

Беше получил две пропуснати повиквания и три съобщения. Сигурно докато телефонът му е бил изключен. Отвори първия есемес, от Ракел:

„Опитах се да се свържа с теб. Вкъщи съм. Приготвям вкусна вечеря. Кога ще се прибереш? Имам изненада. Един човек иска да те спука на «Тетрис».“

Хари прочете съобщението отново. Ракел се бе прибрала с Олег. Първият му импулс диктуваше да се метне в колата веднага. Да зареже тази история. Явно бе сгрешил; няма работа тук. Същевременно Хари си даваше сметка, че ще постъпи първосигнално. Един вид опит да избяга от неизбежното. Вторият есемес идваше от непознат номер.

„Трябва да говоря с теб. Вкъщи ли си? Силие Г.“

Хари изтри съобщението. Веднага позна телефонния номер, от който бе изпратен третият есемес.

„Май ме търсиш. Открих решение на проблема ни. Ела на мястото, където беше убит Г. Побързай. Трюлс Бернтсен.“

Прекосявайки паркинга, Хари забеляза автомобил със счупен прозорец. Светлината от уличната лампа проблясваше в парчета стъкло на асфалта. Сузуки „Витара“. Бернтсен обикаляше с такава. Хари набра дежурната част.

— Обажда се Хуле. Искам да проверите собственика на една кола. Имам регистрационните номера.

— Всеки може да го провери в интернет, Хуле.

— В такъв случай ми направете тази услуга.

В отговор диспечерът изсумтя. Хари му продиктува номерата.

— Някой си Трюлс Бернтсен — докладва диспечерът след три секунди. — С адрес…

— Това ми стига.

— Станало ли е нещо?

— Моля?

— По колата има ли следи от опит за проникване с взлом или за кражба?

Мълчание.

— Ало?

— Не, нищо ѝ няма. Недоразумение.

— Недо…

Хари затвори. Защо Трюлс Бернтсен не бе тръгнал оттук с личната си кола? Никой на полицейска заплата не пътува в Осло с такси. Хари се опита да визуализира линията на метрото. Минаваше само на стотина метра оттук. Станция „Рюен“. Влаковете не се чуваха. Явно навлизаха в тунел. Хари премига в мрака. Току-що чу нещо.