Ю Несбьо - Полиция

— Срамувам се, че съм полицай — призна Митстюен. — И сега със случая „Калснес“ е същото. Некадърно разследване от началото до края. Убиецът се е измъкнал и никой не поема отговорността. Никой не иска сметка от никого. Все едно да дадеш на вълка да пази овцете.

— Момичето, открито сутринта овъглено в бар „Come As You Are“…

— Анархия. Това цари в момента. Някой трябва да поеме отговорност. Някой…

— … е Фиа.

Във възцарилата се тишина Бьорн чу отново гукането на птицата, но този път от друго място. Сигурно се беше преместила. Хрумна му нещо. Може пък да беше друга птица. Посестрима на първата. И двете да си бъбрят в гората.

— Моето изнасилване от Хари — Силие погледна Ракел толкова невъзмутимо, все едно току-що ѝ е съобщила прогнозата за времето.

— Хари те е изнасилил?

Силие се усмихна. Мимолетна мимика, доловима в лекото потрепване на мускулите. Усмивка, която изчезна, преди да е стигнала до очите. Изгуби се заедно с онова другото, твърдостта, равнодушието. Очите ѝ бавно се наляха със сълзи.

„Божичко — ужаси се Ракел — Тя не лъже.“ Ракел отвори уста и жадно пое въздух. Обзе я непоклатима сигурност: момичето може и да беше лудо, но не лъжеше.

— Толкова бях хлътнала по него, госпожо Фауке. Мислех, че сме родени един за друг. Появих се в кабинета му. Бях се наконтила. И той разтълкува ситуацията погрешно.

Ракел видя как първата сълза се откъсна от миглите, полетя надолу, приземи се върху нежната млада буза, търколи се по нея и попи в кожата. Обагри я в алено. Ракел знаеше, че точно зад гърба ѝ има ролка с кухненска хартия, но не посегна към нея. Не изпитваше нито капка съчувствие.

— Хари винаги преценява ситуацията правилно — подхвана Ракел и сама се изненада от спокойствието в гласа си. — И не изнасилва.

Сама се чудеше докога ще успее да запази хладнокръвието и убедеността си.

— Грешите — усмихна се през сълзи Силие.

— Така ли? — Ракел изпитваше неистово желание да зашлеви това самодоволно лице на жертва.

— Да, госпожо Фауке, сега вие разбрахте погрешно.

— Казвай каквото имаш да казваш и се омитай оттук.

— Хари…

Ракел не можеше да понесе да чуе пак името му от нейните уста и инстинктивно се огледа за подходящ предмет, с който да ѝ запуши устата: тиган, тъп нож за хляб, монтажно тиксо, каквото и да е.

— Помисли си, че съм отишла за съвет по учебен въпрос. Но грешеше. Отидох при него, за да го съблазня.

— Знаеш ли какво, моето момиче? И сама вече се досетих с какви намерения си го посетила. Получила си каквото си искала, а сега ми излизаш с номера, че той те е насилил. Да позная ли какво е станало? Прелъстила си го със загорялото си, уж целомъдрено „не, не“, но изведнъж това престорено „не“ се е превърнало в истинска молба, която си искала той да разбере, преди самата ти да си осъзнала.

В съда Ракел многократно бе слушала същата пледоария от устата на адвокати на подсъдими за изнасилване. Като жена ненавиждаше тази пледоария, но като адвокат разбираше неизбежността ѝ. В момента изрече същото, но не като празна реторика, а защото наистина чувстваше, че е станало точно така. Не допускаше друг сценарий.

— Не — отрече Силие. — Дойдох да ви кажа, че той не ме е насилвал.

Ракел премига. Върна звуковата лента малко назад, за да се увери, че е чула правилно. Не ме е насилвал.

— Заплаших го, че ще го обвиня в изнасилване, защото… — момичето избърса очите си с кокалчето на показалеца си, но те отново се наляха с влага — … защото Хари щеше да докладва непристойното ми поведение пред академичния съвет. И имаше пълни основания да постъпи така. Но в отчаянието си се опитах да го изпреваря, обвинявайки го в изнасилване. Сега дойдох, за да му кажа, че размислих и съжалявам за постъпката си. Стореното от мен може да се счита за… за престъпление. Фалшиво обвинение. Член 168 от Наказателния кодекс. За такова провинение законът предвижда лишаване от свобода до осем години.

— Правилно.

— О, да — усмихна се през сълзи Силие — Забравих, че и вие сте юрист.

— Откъде знаеш?

— О — подсмръкна момичето, — знам почти всичко за живота на Хари. Проучила съм биографията му в детайли. Той беше моят идол, а аз постъпих като пълна глупачка. За да му помогна, дори се заех да разследвам самостоятелно убийствата на полицаите. Нахвърлих основните положения, за да му подскажа как са навързани нещата. Аз, вчерашна студентка, реших да уча Хари Хуле как да залови полицейския касапин.

Силие се насили да се усмихне, докато клатеше глава.