Ю Несбьо - Полиция

Сега вече Трюлс знаеше от какво естество е опасността.

От смъртно.

Застанала до кухненския прозорец, Ракел стискаше телефона и се взираше в здрача. Навярно ѝ се бе привидяло, но сякаш зърна някаква фигура между елите в долния край на автомобилната алея.

Ала Ракел си даваше сметка, че винаги ще ѝ се привиждат промъкващи се към къщата силуети.

Заради онова, което бе преживяла. Не мисли за това. Страхувай се, но не мисли. Остави тялото да върти глупавите си номера, но го игнорирай, както се игнорира капризно дете.

Самата Ракел стоеше окъпана в светлина и ако наистина навън имаше човек, той имаше възможност да я огледа добре. Въпреки това тя не се отдръпна. Трябваше да се упражнява, да не позволява на страха да диктува постъпките ѝ. По дяволите, това беше нейната къща, нейният дом!

От горния етаж се чуваше музика. Олег си бе пуснал един от старите компактдискове на Хари. Ракел харесваше този албум: „Little Creatures“ на „Толкинг Хедс“.

Тя пак погледна телефона си и се опита със силата на мисълта си да го провокира да звънне. Набра Хари два пъти, не получи обаче отговор. Искаха да му поднесат сюрприз. Предния ден получиха становището на клиниката. Стана по-рано, но лекарите прецениха, че е готов. Олег преливаше от ентусиазъм и предложи на майка си да го изненадат. Реши да пътува, без да съобщават на Хари, и когато той се прибере от работа, да изскочи пред него и та-ра-ра-ра.

Олег използва точно този израз: та-ра-ра-ра.

Ракел знаеше, че Хари не обича изненадите, и малко се колебаеше, ала Олег настоя. Хари ще понесе една радостна новина. И Ракел склони.

Сега вече съжаляваше.

Отдръпна се от прозореца и остави телефона на кухненската маса до чашата му с кафе. Хари нямаше навика да оставя неизмити съдове, но явно разследването го стресираше. Последните дни не спомена нито дума за Беате, докато разговаряха, и за Ракел това бе сигурен знак, че мисли за нея.

Тя се извърна отривисто. Този път не си въобразяваше. Чу нещо. Хрущенето на обувки по чакъла. Върна се до прозореца и се вторачи в мрака, сгъстяващ се с всяка изминала секунда.

Вцепени се.

Някаква фигура се отдели от едно дърво, до което се бе притаила, и тръгна към къщата. Облечен в черно силует. Колко време бе стоял там?

— Олег! — извика Ракел и усети как сърцето ѝ се разтуптя. — Олег!

— Да? — музиката от горния етаж заглъхна.

— Слизай! Веднага!

— Идва ли?

Да, помисли си тя. Идва.

Приближаващата се фигура се оказа по-дребна, отколкото очакваше. Вървеше към входната врата и когато попадна под светлината на лампите отвън, Ракел установи с учудване и облекчение, че е жена. Не, не жена, а момиче. В спортен екип. След три секунди прозвуча звънецът.

Ракел се поколеба. Олег стоеше по средата на стълбището и я гледаше въпросително.

— Не е Хари — усмихна се трескаво тя. — Ще отворя, а ти се качи пак горе.

Като видя момичето отвън, Ракел усети как пулсът ѝ съвсем се успокои. То изглеждаше изплашено.

— Ти сигурно си Ракел — приятелката на Хари.

Ракел си даваше сметка, че подобно встъпление би трябвало да я разтревожи. Красиво младо момиче с леко треперещ глас започва разговора, споменавайки името на бъдещия ѝ съпруг. Много жени на нейно място биха огледали впития екип за издутина в коремната област.

Но понеже не се притесни никак, не насочи поглед към корема на непознатата. Само кимна за потвърждение:

— Същата.

— Аз съм Силие Гравсенг.

Момичето гледаше Ракел, все едно очаква някаква реакция. Явно смяташе, че името трябва да ѝ говори нещо. Ракел забеляза, че момичето си държи ръцете зад гърба. Според психолозите такива хора крият нещо. Именно. Ръцете.

— Какво обичаш, Силие? — усмихна се Ракел.

— Хари ми преподава… преподаваше в Академията.

— И?

— Трябва да ти кажа нещо за него. И за мен.

— Така ли? — намръщи се Ракел.

— Но може ли поне да вляза?

Ракел се поколеба. Не ѝ беше приятно да пуска в дома си непознати хора. Освен нея, Олег и Хари не желаеше никой да стъпва в къщата. Особено пък човек, който има да ѝ разказва нещо за Хари. И за себе си. Ето че въпреки всичко се случи. Погледът ѝ неволно спря върху корема на момичето.

— Няма да ви бавя, госпожо Фауке.

Госпожо. Какво ѝ бе казал Хари? Ракел прецени ситуацията. Чу, че Олег пак е надул музиката, и отвори широко вратата.

Момичето влезе, наведе се и започна да развързва връзките на маратонките си.

— Няма нужда — спря я Ракел. — Ще го обсъдим по-бързичко, защото съм малко заета.