Ю Несбьо - Полиция

Трюлс поразмисли, поразмисли и спусна крака върху пода.

— Аронсен от блок „В“ съм. Твое ли е сребристосивото сузуки „Витара“?

— Да — потвърди Трюлс по домофона.

А трябваше да е ауди Q5 2.0 с шестстепенна механична скоростна кутия. Беше си наумил да го купи с хонорара от последната поръчка, която изпълни за Асаев: да му поднесе на тепсия Хари Хуле — непрекъснат източник на проблеми. Но вместо въжделеното ауди Трюлс си купи японска кола, с която всички се бъзикаха. Сузуки „Виагра“.

— Чувате ли алармата?

От домофона се разнасяше ясен вой.

— По дяволите! Ще се опитам да я спра с дистанционното от балкона.

— На твое място щях да сляза веднага. Някой е строшил прозореца и се е опитал да задигне радиото и CD плейъра. Сигурно продължават да се навъртат наоколо и ще действат, ако не се появи никой.

— По дяволите! — повтори Трюлс.

— Няма нужда да ми благодариш — отвърна Аронсен.

Трюлс си обу маратонките, увери се, че си е взел ключовете за колата, и се замисли. Върна се в спалнята, отвори шкафа, извади единия пистолет — „Йерихон 941“ — и го затъкна под колана на панталона си. Замисли се дали да изключи телевизора. Знаеше, че плазмените екрани са податливи към прегаряне, ако една и съща картина се задържи дълго време на екрана, но беше уверен, че няма да се забави. Бързо излезе в коридора на стълбището. И тук цареше тишина.

Асансьорът пристигна. Трюлс се качи, натисна копчето за първия етаж, сети се, че не е заключил вратата, но не спря асансьора. За няколко минути щеше да приключи и да се върне в апартамента.

Само след трийсет секунди той вече тичаше към паркинга в ясната, прохладна мартенска вечер. Паркингът се намираше в междублоковото пространство, ала това не спираше автоджамбазите. Необходимо беше да се поставят още улични лампи, защото черният асфалт поглъщаше всичката светлина и след смрачаване крадците съвсем лесно се промъкваха незабележимо между колите. След като го отстраниха от длъжност, Трюлс заспиваше трудно. Така става, когато по цял ден само спиш, лъскаш, спиш, лъскаш, ядеш и пак лъскаш. Понякога нощем заставаше на балкона с прибор за нощно виждане и карабината „Мерклин“ в ръка с надеждата да зърне някой крадец на паркинга. За жалост досега не се бе случвало да спипа някой в крачка. Или за щастие. Не, не за щастие. Той не беше убиец, дявол да го вземе.

Е, наистина проби дупка с дрелка в главата на онзи бандит от „Лос Лобос“, но това се случи по нещастно стечение на обстоятелствата. После вгради несретника в терасата на Микаел Белман.

Имаше и още. Трюлс посети затвора „Ила“ и пусна слуха, че зад убитите деца в Маридален и край Трюван стои Валентин Йертсен. Поръчителите не бяха сто процента сигурни във вината му, но дори да излезеше партенка, този негодник бе извършил достатъчно зверства, за да заслужи тормоза зад решетките. Трюлс откъде можеше да предположи, че онези психопати в кауша ще пречукат Йертсен? Ако, разбира се, бяха пречукали него. Съдейки от последните съобщения по полицейските честоти, май бяха видели сметката на друг.

Случаят, в който Трюлс стигна до убийство, беше с гримирания педал в Драмен. Тогава просто нямаше друг изход. Онзи тип сам си го изпроси. Ох, как само си го изпроси! Някакъв тип се обадил на Микаел и заявил, че знае за побоя, който той и негов колега нанесли на гея от КРИПОС. Имал доказателства. И му поискал пари. Иначе щял да се раздрънка. Сто бона. Поставил условието да му предадат сумата на безлюдно място в покрайнините на Драмен. Микаел прехвърли горещия картоф на Трюлс: оправяй се сега, нали ти си изпусна нервите онзи път. Трюлс се качи в колата и тръгна към уреченото място с пълното съзнание, че няма на кого да разчита. Че е съвсем сам. Както винаги е бил.

Следваше пътните табели. Мина по няколко горски пътеки в околностите на Драмен и спря на обръщало пред урва, спускаща се стръмно към реката. Изчака пет минути. Автомобилът дойде. Спря, но без да изгася двигателя. Трюлс спази договорката. Излезе с кафяв плик и се приближи до прозореца на другата кола. Стъклото се смъкна. Мъжът вътре беше нахлузил на главата си плетена шапка и прикрил устата си с копринен шал. Трюлс се питаше дали този тип не е бавноразвиващ се. Регистрационните номера на автомобила се виждаха ясно на табелите. Освен това Микаел предварително проследи повикването и установи, че идва от драменски клуб с малочислен персонал.

Мъжът отвори плика и се зае да брои парите. Обърка нещо, започна отначало, смръщи раздразнено чело и вдигна глава.