Ю Несбьо - Полиция

— Да ти призная, Лайф — подхвана Катрине, без да отмества поглед от микроскопичните, по детски правилни букви, изписани със синьо мастило. — Сега ми се ще да си бях издействала заповед за обиск.

— Нима?

— Ще успея, но знаеш колко време отнемат тези процедури. А междувременно онова, което ме интересува, може да се изпари.

Катрине погледна Лайф Рьобек. Той срещна погледа ѝ. Не флиртуваше, а търсеше потвърждение, че е важно.

— Да ти призная, Брат, току-що се сетих, че трябва да сляза за малко в мазето. Техниците сменят електрическото табло. Нещо против да те оставя сама?

Усмихна му се. Рьобек — също. Този път тя не беше толкова сигурна в подтекста.

— Ще се справя някак.

Катрине натисна клавиша за интервал на компютъра още щом чу вратата да се хлопва зад домоуправителя. Екранът светна. Постави курсора в полето за търсене и въведе името „Митет“. Резултати: нула. Опита с още няколко имена от разследването, местопрестъпления и съчетанието „убити полицаи“, но напразно.

Значи Силие Гравсенг не бе използвала компютъра си за търсене. Умница.

Катрине дръпна едно от чекмеджетата на бюрото. Оказа се заключено. Странно. Кое момиче на двайсет и няколко години заключва чекмеджетата в общежитието си?

Стана и отиде до завесата, дръпна я настрана.

Зад нея наистина имаше кът за спане.

Над тясното легло висяха две големи снимки.

Бе виждала Силие два пъти. Веднъж — в Полицейската академия, след лекцията на Хари. Ала роднинската прилика между човека на едната снимка и русата Силие Гравсенг беше толкова поразителна, че всички съмнения на Катрине се изпариха.

Мъжът на другата снимка пък не пораждаше нито капка съмнение.

Силие явно бе намерила снимка с високо качество в интернет и я бе увеличила. Личаха и най-дребните неравности, бръчици и пори по кожата на това обезобразено лице. И при все това те сякаш се губеха в блясъка на сините очи и разгневения поглед, засякъл фотографа. Нямаш работа на моето местопрестъпление, казваше този поглед. Хари Хуле. Тази снимка обсъждаха девойките от предната редица по време на онази лекция.

Катрине раздели стаята на въображаеми квадранти и започна от горния ляв квадрант. Плъзна поглед към пода, после се зае с огледа на следващия квадрант, както я бе учил Хари. Спомни си съвета му: „не търси нещо определено, а търси въобще. Ако търсиш конкретна вещ, другите предмети ще онемеят. Позволи на всички предмети да ти говорят.“

След като огледа цялата стая, пак седна пред компютъра. В ушите си чуваше гласа му: „И след като приключиш и ти се струва, че не си открила нищо, започни да мислиш обратно, огледално. Ослушай се за гласовете на онези предмети, които не са там, а се очаква да бъдат. Нож за хляб, ключове за кола, липсващо сако към проснат панталон.“

Последният пример наведе Катрине на мисълта къде ли се е запиляла в момента Силие Гравсенг. Прерови гардероба, коша за пране в маломерната баня и закачалките до входната врата, ала не откри никъде спортния екип на Силие, с който бившата курсантка бе облечена, когато Катрине я завари заедно с Хари в някогашната квартира на Валентин. Тогава Силие, в черно от глава до пети, ѝ заприлича на морски пехотинец на среднощно задание.

Силие бе излязла на крос. Да потренира. Така явно се бе подготвила и за изпита по физическа издръжливост в Полицейската академия. За да я приемат и тя да осъществи мисията си. Хари беше казал, че мотивът за убийствата е любов, а не омраза. Например любовта към ро̀ден брат.

Именно фамилията включи червената лампичка в главата на Катрине. Рюнар Гравсенг. Като се поразрови, изникнаха доста неща. Сред тях — имената на Белман и Бернтсен. В разговори с директора на клиниката за наркозависими Гравсенг заявил, че докато е работил в участъка в Стовнер, маскиран мъж го нападнал и го пребил. Според Рюнар именно този инцидент предизвикал дългото отсъствие от работа, напускането и злоупотребата с наркотици. Гравсенг обвинил Трюлс Бернтсен за нападението. Бернтсен му бил посегнал, защото Рюнар си позволил да танцува малко по-фриволно със съпругата на Микаел Белман на коледното тържество в участъка. Главният секретар, прочете Катрине, отказал да коментира подобни безпочвени обвинения, идващи от оскотял наркоман, и директорът на клиниката подкрепил позицията му. Изобщо не искал да се занимава с инсинуации, просто бил длъжен да оповести чутото.

Катрине долови шума на асансьора в коридора. Погледът ѝ падна върху нещо, което се подаваше изпод бюрото. Този предмет ѝ бе убягнал. Наведе се. Черна полицейска палка.