Ю Несбьо - Полиция

Вратата се отвори.

— Техниците приключиха ли с таблото?

— Да — потвърди Лайф Рьобек. — Като те гледам, очаквам всеки момент да размахаш тази палка.

Катрине потупа с палката по дланта си.

— Доста странна вещ като за студентско общежитие, не мислиш ли?

— Да. Попитах я защо държи тук палка, когато влязох да сменя уплътнението на крана миналата седмица. Силие отговори, че ѝ трябвала за тренировки преди изпита. И в случай че полицейският касапин я нападне. — Лайф Рьобек затвори вратата зад гърба си. — Откри ли нещо?

— Само тази палка. Някога виждал ли си Силие да излиза с нея навън?

— Няколко пъти.

— Наистина ли? — Катрине се намести по-назад на стола. — По кое време на денонощието?

— Надвечер, разбира се. Наконтена с високи токчета, хубава прическа и полицейска палка — засмя се тихо домоуправителят.

— Защо, за бога, ѝ е…

— По думите ѝ — за да се отбранява срещу изнасилвачи.

— И от такива съображения разнася полицейска палка из града? — Катрине претегли палката в ръка. Напомняше ѝ отвесната част от закачалка на ИКЕА. — Ако се страхува от изнасилвачи, защо просто не избягва парковете, където дебнат перверзници?

— Тя прави тъкмо обратното. Отива именно в тези паркове. Съвсем умишлено.

— Какво?

— Ходеше в парк „Ватерлан“, за да се упражнява в ръкопашен бой.

— Искала е да предизвика някой изнасилван да я нападне, за да…

— … го посини — довърши Лайф Рьобек, усмихна се с вълчата си усмивка, погледна Катрине право в очите и добави: — Жена и половина.

На Катрине не ѝ стана ясно за кого точно говори.

— Е — тя стана. — Ще вървя да я търся.

— Много ли бързаш?

Неприятното усещане стигна до съзнанието на Катрине чак когато прекрачи прага. Не съм дотолкова отчаяна, помисли си тя, слизайки по стълбите. Макар че онзи льольо, дето го чакаше, едва ли скоро щеше да направи първата крачка.

Хари мина през тунела „Свартдал“. Светлите конуси на лампите шареха по предния капак и стъклото. Шофираше със съобразена скорост. Обстоятелствата не налагаха да натиска газта докрай. Пистолетът лежеше на седалката до него. Зареден с дванайсет патрона „Макаров“, калибър 9/18мм. Предостатъчен арсенал за целите му. Оставаше въпросът дали ще намери и нужната смелост.

Колкото до съвестта, тя му даваше пълен картбланш.

Хари никога не бе извършвал хладнокръвно убийство. Ала се налагаше да го направи. И точка.

Сне дясната си ръка от волана, мина на по-ниска предавка, излезе от тунела и под гаснещата дневна светлина се отправи към кръстовището „Рюен“. Усети вибрациите на телефона и го измъкна от джоба си. Хвърли поглед към екранчето. Търсеше го Ракел. Рядко му звънеше по това време. Според негласното им споразумение се чуваха след десет вечерта. В момента не можеше да разговаря с нея. Чувстваше се твърде наелектризиран, Ракел щеше да го усети и да започне да разпитва. А Хари не искаше да я лъже. Сложи край на лъжите.

Остави телефона да звъни. После го изключи и го бутна до пистолета. Защото нямаше вече над какво да размишлява, бе приключил с колебанията. Хлътнеше ли в спиралата на съмненията, означаваше да започне отначало, да извърви същия дълъг път и да се озове пак на стартова позиция. Решението бе взето. Опитът му да даде заден беше разбираем, но недопустим. По дяволите, по дяволите! Удари по волана. Извика Олег и Ракел пред вътрешния си взор. Това му помогна.

Вля се в кръговото кръстовище и взе отбивката за Манглерю. Право към блока на Трюлс Бернтсен. Над Хари се спусна спокойствие. Най-сетне. Винаги се успокояваше, когато знаеше, че е прекрачил границата и вече няма връщане назад; пропада свободно и блажено, а мислите му спират и всичко се свежда до препрограмирани движения, целенасочени действия и рутина, сякаш смазана с оръжейно масло. Отдавна не бе изпитвал това усещане и се питаше дали все още го носи. Ето че все още го носеше.

Подкара спокойно по улиците. Наведе се напред и погледна небето. Прииждаха оловносиви облаци — неочаквана армада с неизвестни намерения. Облегна се на седалката. Над ниските покриви на къщите се извисяваха жилищни блокове.

И без да поглежда към пистолета, беше сигурен, че оръжието е до него.

И без да прехвърля наум последователността на бъдещите си действия, знаеше, че е запомнил плана.

И без да отброява ударите на сърцето си, знаеше, че пулсът му е спокоен.

За миг затвори очи и си представи предстоящото. И той го връхлетя: беше го изпитвал няколко пъти като полицай. Страхът. Същият страх, който бе долавял у преследваните от него престъпници. Страхът на убиеца от огледалното му отражение.