Ю Несбьо - Полиция

— Тук няма сто…

Желязото се заби в устата му. Трюлс усети как палката потъна, след като зъбите изпукаха. Вторият удар улучи носа. Натроши хрущяла и тънките костици. Третия път цапардоса челото му. Чу се меко хрущене.

Трюлс заобиколи колата и седна до шофьора. Изчака мъжът да дойде в съзнание.

— Кой…

— Единият. С какви доказателства разполагаш?

— Ами… аз…

— Този „Хеклер и Кох“ изгаря от желание да си отвори устата. Той или ти ще го направи пръв?

— Недей…

— Тогава говори.

— Онзи, дето сте го пребили. Той ми каза. Моля те, трябваха ми само…

— Той ли ни е издал?

— Какво? Не.

— Как тогава разбра?

— Той ми разказа цялата история, аз сверих описанията с мой човек от КРИПОС. И така се сетих, че сте вие.

Мъжът се погледна в огледалото и от устата му се откъсна съскане като от изключена прахосмукачка.

— Божичко! Какво си направил с лицето ми!

— Млъквай и мирувай. Този, дето сме го пребили, знае ли, че ни изнудваш за пари?

— Той ли? Не, не, изобщо…

— Да не сте гаджета?

— Не! Той така си мисли, но…

— Кой друг знае?

— Никой! Кълна се! Само ме пусни и няма да…

— Значи никой не знае, че в момента си тук.

Трюлс наблюдаваше с наслаждение смаяното лице на мъжа. Смисълът на казаното от Трюлс мъчително си проправи път по мозъка му.

— Не е така! Казал съм на няколко…

— Не си безнадежден лъжец — Трюлс допря дулото на пистолета о челото му. Оръжието му се струваше леко като перце. — Но не си и особено добър.

И дръпна спусъка. Решението не беше предшествано от сериозна вътрешна борба. Просто нямаше друг изход и въпросът опираше до оцеляване. Този тип ги държеше с нещо и рано или късно щеше да се възползва от информацията си. Защото хиените като него са така устроени. Докато са насаме с теб, са страхливи и послушни, но хищната им природа им повелява да потърпят, да се подлагат на унижения, да превиват врат, а като издебнат сгоден миг, да те атакуват в гръб.

После Трюлс избърса седалката и местата, където бе оставил отпечатъци от пръстите си. Усука ръката си в кърпа, отпусна ръчната спирачка и освободи от скорост. Бутна колата в пропастта. Докато автомобилът летеше във въздуха, настъпи странна едносекундна тишина, последвана от глух удар и звука на смачкващ се метал. Надвеси се и погледна падналата в реката машина.

От палката се отърва възможно най-бързо и ефективно. Докато минаваше през гората, отвори прозореца и я изхвърли между дърветата. Дори — макар да бе малко вероятно — да я откриеха, по нея нямаше нито отпечатъци, нито следи от ДНК, които да свържат палката с убийството или със самия Бернтсен.

По-голям проблем представляваше пистолетът. Куршумът можеше да се свърже с пистолета, а следователно — и с Бернтсен.

Затова Трюлс се раздели с него чак докато шофираше по моста над Драменската река. Намали и проследи с очи как пистолетът прелетя над парапета и потъна при вливането на реката във фиорда. Там нямаше да го открият никога — на десет или двайсет метра под водата. Мътна вода. Съмнителна. Нито солена, нито сладка. Нито съвсем сбъркана, нито съвсем читава. Смъртта в граничната зона. Някъде беше чел, че определени животински видове са се приспособили да оцеляват именно в тази вода хибрид. Видове, толкова извратени, че не могат да пребивават в среда с показатели, жизненонеобходими на повечето живи организми.

Трюлс натисна копчето на дистанционното още преди да е стигнал до паркинга. Сирената млъкна веднага. Нито навън, нито по балконите се виждаха хора, но на него му се струваше, че чува дружно пуфтене от гъсто населените блокове: сѐти се най-накрая! Оправи си настройките на алармата, некадърнико!

Страничният прозорец действително беше счупен. Трюлс провря глава вътре. Не се виждаха следи някой да е бърникал около радиото. Какво искаше да каже Аронсен с… кой впрочем беше Аронсен? От блок „В“. Един Господ го знае. Един…

Частица от секундата, след като стигна до заключението си, Трюлс усети допира на метал. Инстинктът му подсказваше, че това е именно метал. Дуло на пистолет. И Аронсен, и бандата автоджамбази бяха пълна измислица.

— Не се обръщай, Бернтсен — прошепна гласът до ухото му. — Ще бръкна в панталона ти. Само да си мръднал. Я виж ти какви стегнати коремни мускули си имал!

Трюлс съзнаваше, че е в опасност. Просто не можеше да прецени от какво естество е тя. Гласът на мнимия Аронсен му се струваше познат.

— Олеле, поизпоти ли се, Бернтсен? Или ти харесва? Аз исках само да взема този „Йерихон“. За какво си го домъкнал? За да пратиш куршум в лицето на някого? Както постъпи с Рене?