Ю Несбьо - Полиция

Стигна пред вратата до стола. Подтикнат от случайно хрумване, докосна облегалката. Беше студена.

Пое си дъх и извади пистолета. Погледна ръката си. Нали не трепереше?

Умееше да се справя в критични моменти.

Мушна оръжието обратно в джоба си и натисна дръжката на вратата. Тя се отвори.

Нямаше причина да се отказва от преднината, наречена момент на изненадата. Бутна вратата и прекрачи прага.

Стаята се къпеше в светлина, ала освен леглото на Асаев нямаше нищо. Беше преместено в средата на помещението, под лампата. Върху маса на колелца до леглото блестяха остри излъскани инструменти. Навярно бяха преустроили стаята в семпла операционна зала.

Микаел засече движение зад прозореца и стисна здраво пистолета в джоба си. Присви очи. Нима вече му трябват очила?

След като успя да центрира изображението, осъзна, че това е огледално отражение и движението е било осъществено зад него. Ала вече бе твърде късно.

Усети ръка върху рамото си и реагира светкавично, но убождането във врата мигновено прекъсна връзката между мозъка и ръката, стиснала пистолета. И преди мракът да го погълне изцяло, Белман видя в черното огледало на прозореца лицето на мъжа до своето. Носеше зелена шапка на главата и зелена маска на устата. Като хирург. Хирург, на когото му предстои операция.

Улисана в работата си пред компютъра, Катрине не обърна внимание, че не получи отговор от влезлия. Вратата се хлопна и пресече всички звуци от подземния проход.

— Къде беше, Бьорн? — попита тя.

Усети нечия длан върху рамото и тила си. Първата ѝ мисъл беше, че не е никак неприятно да усещаш топла мъжка ръка на тила си.

— Бях на едно местопрестъпление и положих цветя — каза гласът зад гърба ѝ.

Катрине смръщи озадачено вежди.

No files found , пишеше на екрана. Наистина? Никакви файлове, в които да присъства статистика за показателя на починалите свидетели по знакови дела? Тя избра името на Хари сред номерата в телефона си. Ръката започна да масажира тила ѝ. Катрине простена, за да покаже, че ѝ харесва, затвори очи и наведе напред глава, докато чакаше Хари да вдигне.

— Малко по-надолу. Кое местопрестъпление?

— На междуселищен път. Там прегазили едно момиче. Така и не открили извършителя.

Хари не отговори. Катрине сне телефона от ухото си и написа есемес. „Не открих нищо за статистическите данни.“ Натисна „изпрати“.

— Доста се позабави. Какво прави после?

— Погрижих се за другия, дето беше с мен — отвърна гласът. — Той кажи-речи рухна.

Катрине приключи с поетия ангажимент и обстановката в стаята най-сетне се добра до сетивата ѝ. Гласът, ръката, миризмата. Бавно се извърна на стола. Вдигна поглед.

— Кой си ти? — попита тя.

— Кой съм аз ли?

— Да. Ти не си Бьорн Холм.

— Не съм ли?

— Не. Бьорн Холм се занимава с пръстови отпечатъци, балистика и кръв. Бьорн Холм не прави масаж, от който устата ти се налива със сладникав вкус. Какво искаш?

Катрине видя как бледото, обло лице се наля с руменина. Рибешките очи изпъкнаха още повече от орбитите. Бьорн отдръпна ръката си и започна да чеше яростно единия си бакенбард.

— Не, не, съжалявам, не исках… аз само… такова…

Червенината и запъването се влошиха и накрая той отпусна ръката си и я изгледа с отчаян, капитулирал поглед.

— По дяволите, Катрине, получи се много неудобна ситуация.

Тя го изгледа. Едва не прихна. Колко беше сладък в тази светлина.

— С колата ли дойде? — попита тя.

Трюлс Бернтсен се събуди.

Вторачи се пред себе си. Наоколо беше бяло и светло. Не усещаше никаква болка. Тъкмо обратното, изпитваше блаженство. „Сигурно съм мъртъв“ — помисли си той. Беше мъртъв, разбира се. Странно. А още по-странно беше, че го бяха изпратили тук — вероятно по погрешка. В рая.

Тялото му се наклони. Май поизбърза с предположението за рая. Все още го транспортираха. Сега чуваше и звук. Жално отекваща в далечината сирена за мъгла, която ту набираше сила, ту заглъхваше. Сирената на лодкаря.

Нещо изплува пред очите му и засенчи светлината.

Лице.

И глас:

— Буден е.

Още едно лице.

— Ако започне да крещи, влейте му още морфин.

Трюлс усети първите признаци на настъпващите болки. Болеше го цялото тяло, главата му щеше да се пръсне.

Пак се разтресоха. Явно го транспортираха с линейка с включена сирена.

— Казвам се Юлсрю и работя в криминалната полиция — каза лицето, надвесено над него. — Според служебната ти карта се казваш Трюлс Бернтсен и си полицай. Така ли е?