Ю Несбьо - Полиция

— Ще поискаме да извадят ковчега и ще съобщим на бащата чак след като получим окончателно потвърждение.

— Аз ще се заема.

— Бьорн, така е по-добре. Момичето не е изгоряло живо, както се опасявахме. Нали?

— Извинявай, Хари, просто съм скапан. А и Руар преживя смъртта ѝ толкова тежко, че… — разпери безпомощно длани.

— Няма нищо — Хари се изправи.

— Къде отиваш?

Хари примижа на север — към шосето и линията на метрото. Облаците прииждаха със северния вятър. И то пак се появи. Смътното усещане за нещо, още неясно, което се крие в глъбините на съзнанието му, но засега отказва да изплува.

— Имам малко работа.

— Каква?

— Отдавна я отлагам.

— Ясно. Да те питам нещо…

Хари си погледна часовника и кимна.

— Като говори вчера с Белман, той какво обяснение има за куршума?

— Няма представа как е станало.

— А ти? Обикновено ти се върти поне една версия.

— Мхм. Трябва да тръгвам.

— И, Хари?

— Да?

— Умната, нали? — усмихна се малко сконфузено Бьорн.

Облегната на стола, Катрине Брат се взираше в екрана. Бьорн Холм току-що се обади да ѝ съобщи, че са открили кой е бащата на изгорялото момиче: някой си Митстюен. Човекът участвал в разследването на убийството на Калснес, но дъщеря му починала отдавна. Затова Катрине не го била намерила сред полицаите с дъщери в детско-юношеска възраст. И понеже това известие я вкара в ролята на временно безработна, Катрине насочи вниманието си към резултатите от вчерашното търсене в мрежата. Комбинацията от имената Микаел Белман и Рене Калснес не даде никакви резултати и тя зададе команда компютърът да състави списък на лицата, най-често явяващи се в регистрите заедно с Микаел Белман. С най-голям брой съвпадения се оказаха три. Водеше Ула Белман. Следваше я Трюлс Бернтсен, а третото място заемаше Исабеле Скойен. Първенството на съпругата му се очакваше, а съветничката по социалните въпроси също имаше немалко основания да поддържа тесен контакт с главния секретар на полицията, защото беше длъжен да ѝ се отчита.

Виж, Трюлс Бернтсен изненада Катрине.

По простата причина, че попадна на линк към докладна записка, адресирана до главния секретар. В нея колегите от Икономическа полиция искаха от Белман разрешение да започнат разследване за корупция. Базираха се на отказа на Трюлс Бернтсен да декларира произхода на парична сума, с която е захранена банковата му сметка.

Понеже в системата липсваше информация за движение по докладната записка, Катрине предположи, че главният секретар е дал устен отговор.

Озадачи я фактът, че най-високопоставеният полицейски служител толкова често звъни, изпраща и получава есемеси от полицай със съмнителна репутация. Двамата често използваха кредитните си карти на едно и също място и по едно и също време, бяха пътували заедно в самолет и с влак, бяха се настанявали в един и същи хотел, бяха стреляли рамо до рамо на служебното стрелбище. След като Хари я помоли да преслуша Белман по-обстойно, Катрине откри, че главният секретар тегли гей-порно от интернет. Дали с Трюлс Бернтсен не го свързваха интимни чувства?

Катрине поседя, загледана в екрана.

Е, и? Това не означаваше нищо.

Тя знаеше, че Хари се е срещнал с Белман на стадион „Вале Ховин“ и го е изненадал с новината за куршума. Подхвърлил му е кой е подменил доказателството в хранилището. На въпроса на Катрине кого визира, Хари отговори лаконично:

— Сянката.

Катрине разшири времевия диапазон на търсенето.

Прегледа новите резултати. Излизаше, че Белман и Бернтсен са били неразделни през целия си професионален живот. След завършването на Полицейската академия заедно бяха постъпили в участъка в Стовнер. Намери списък с имената на други тамошни служители от същия период.

Плъзна поглед надолу по екрана. Едно от имената прикова вниманието ѝ, вдигна слушалката и набра номер, започващ с код 55.

— Крайно време беше, госпожице Брат! — изчурулика гласът и Катрине изпита огромно облекчение, че пак чува неподправено бергенско наречие. — Отдавна трябваше да дойдете при мен на преглед!

— Ханс…

— Доктор Ханс, ако обичате. А сега се съблечете до кръста, моля.

— Престани — предупреди го тя и неволно се усмихна.

— Ще ви помоля да не бъркате медицинските задължения с нежелано сексуално внимание на работното място, Брат.

— Подочух, че си се върнал в „Обществен ред и сигурност“?

— Така е. А ти къде си в момента?

— В Осло. Апропо, открих, че в Стовнер си работил заедно с Микаел Белман и Трюлс Бернтсен.