Ю Несбьо - Полиция

— А, сега разбрах. Аурура не е нощувала у нас. Спомням си, че имаше нещо такова, но…

— Явно съм се объркал — Столе усети как в гърлото му засяда буца.

— Че то може ли човек да помни кой при кого нощува! Те всяка вечер са на различно място — засмя се Турюн, но в гласа ѝ се долавяше смущение заради самия Столе — бащата, който не знае къде е прекарала нощта дъщеря му.

Столе затвори. Ризата му вече лепнеше.

Набра Ингри и ѝ остави съобщение да му се обади незабавно. Скочи от стола и изхвърча през вратата. Пациентката в чакалнята, застаряваща жена, която посещаваше психотерапия по непонятни за Столе причини, вдигна глава.

— Днес се налага да отменим сеанса… — Столе искаше да се обърне към нея по име, но си го спомни чак след като слезе по стълбите, изхвърча навън и вече тичаше към колата си.

Хари усети, че стиска твърде силно картонената чаша с кафе, докато санитарите минаха покрай него с покритата носилка и я натовариха на чакащата линейка. Стрелна с недоволен поглед тълпата скупчили се сеирджии.

Катрине се обади. Все още нямало сигнали за лица в неизвестност, а сред следователите по делото „Калснес“ не открила някой да има дъщеря на възраст между осем и шестнайсет години. Хари я посъветва да разшири търсенето сред цивилните сътрудници на полицията.

Бьорн излезе от бара, смъкна латексовите ръкавици и качулката на белия костюм, покриващ цялото му тяло.

— Някакви вести от патоанатомите? — попита Хари.

— Засега никакви.

Още щом пристигна на местопрестъплението, Хари взе тъканна проба и я изпрати в Съдебна медицина с патрул. Изготвянето на цялостна ДНК експертиза отнема много време, но установяването на първите цифри в кода става сравнително бързо. А тези цифри щяха да им свършат работа. ДНК образците на всички разследващи — и следователи, и криминални експерти — бяха регистрирани в базата данни, за да бъдат бързо идентифицирани и да не се смесват с други биологични образци от местопрестъпленията. През последната година допълниха електронната картотека с ДНК профилите на полицаи, озовали се първи на местопрестъплението и отцепили района, и с профилите на външни сътрудници, които присъстват на огледа. Съвсем елементарно изчисление показваше, че първите три-четири цифри от ДНК нишка с общо единайсет ще стеснят кръга. Пет-шест цифри направо ще елиминират всички. С изключение на един — ако подозренията на Хари се окажеха верни.

Погледна си часовника. Не знаеше нито защо го поглежда, нито закъде бърза. Знаеше само, че времето им изтича. Неговото време изтича.

Столе Ауне паркира пред училищния двор и пусна аварийните светлини. В ушите му отекна тропотът на собствените му трескави стъпки между сградите. Самотният звук от детството. Звукът на закъснелия за час. Или звукът на лятна ваканция, когато всички са извън града. Звукът на изоставения. Дръпна отривисто тежката врата, хукна по коридора. Вече не чуваше ехо, а само запъхтяното си дишане. Ето я вратата на класната ѝ стая. Тази ли беше наистина? По групи ли учеха, или в паралелки? Колко малко знаеше за всекидневието на дъщеря си. През последните шест месеца кажи-речи не я бе виждал. Искаше да разбере толкова много за нея. От сега нататък щеше да ѝ посвещава цялото си свободно време. Само дано… само дано…

Хари се огледа в бара.

— Бравата на задната врата е отворена с шперц — обясни полицаят зад гърба му.

Хари кимна. Вече бе забелязал следите от посегателство върху ключалката.

Шперц. Работа на полицай. Затова алармата не се е задействала.

Огледа внимателно, но не откри следи от борба, преобърнати предмети, столове и маси, които да се намират в неестествено положение. В момента разпитваха бармана. Хари заяви, че няма нужда да разговаря с него, вместо да си признае, че всъщност иска да избегне срещата. Скри истинската причина: има прекалено голям риск барманът да го познае.

Погледна високия стол до барплота. Припомни си как онази вечер седеше там пред недокоснатата чаша с „Джим Бийм“. Руснакът го нападна в гръб и се опита да пререже сънната му артерия със сибирския си нож. Титановата протеза на Хари му спаси живота. Барманът с ужас стана свидетел на развръзката: Хари докопа близкия тирбушон и кръвта плисна върху пода като вино от изпусната бутилка.

— Засега няма следи — докладва Бьорн.

Хари кимна. Не се изненадваше. Бернтсен бе действал в безлюдно помещение и се бе постарал да разчисти след себе си, преди да я намокри, полее… маринова. Думата изникна неволно в ума му.