Ю Несбьо - Полиция

Тази сутрин обаче цареше затишие.

— Къде е Аурура? — попита Столе.

— Прекара нощта у Емилие — промърмори сънено Ингри.

Столе Ауне стана, взе си душ, избръсна се и закуси мълчаливо заедно със съпругата си. Тя четеше вестник. Столе го прегледа надве-натри — беше се специализирал в четенето по диагонал — и установи, че липсва каквато и да било информация относно убийствата на полицаи. Журналистите само гадаеха.

— Аурура няма ли да мине през къщи преди училище? — попита Столе.

— Не, взела си е учебниците за днес.

— Аха. Дали наистина е добра идея да спи у приятелка преди учебен ден?

— Не е. Вземи някакви мерки — Ингри прелисти вестника.

— Знаеш ли какви са негативните последици от недоспиването за мозъка, Ингри?

— В продължение на шест години норвежката държава финансира изследователската ти работа, за да проучиш въпроса. Ако и аз трябва да се включвам в начинанието, ще се почувствам силно ощетена в позицията си на съвестен данъкоплатец.

Столе винаги бе посрещал със смесица от раздразнение и възхищение способността на съпругата си още в ранни зори да го засича с остроумни забележки. Преди десет часа Ингри винаги го просваше в нокаут със словесните си хватки. Едва по обяд Столе можеше да устиска цял рунд, а чак след шест надвечер у него се появяваше надежда да я засече с някой вербален ляв прав.

Докато изкарваше на заден колата от гаража, психологът се замисли над въпроса. Подкара към кабинета си. Съмняваше се дали би издържал да живее с жена, която не го бие по красноречие. Ако Столе не бе изучавал задълбочено генетика, щеше да му се струва истинска мистерия как двама родители като тях са успели да създадат толкова любвеобилно и чувствително дете като Аурура. После Столе изостави размислите си по темата. Автомобилите по улицата се движеха мудно, но не по-мудно от обикновено. Важно беше не колко време отнема пътуването, а че е възможно да предвидиш кога ще пристигнеш. В дванайсет си насрочиха планьорка в Котелното. Преди това в графика на Столе имаше трима пациенти.

Той пусна радиото.

Докато предаваха новината, телефонът звънна. Столе усети инстинктивно, че между двете неща съществува връзка.

— Налага се да отложим срещата — извести Хари. — Има ново убийство.

— Момичето, за което съобщиха по радиото ли?

— Да. Поне засега мислим, че е момиче.

— Не знаете ли коя е?

— Не. Не са подадени сигнали за изчезнало лице на нейната възраст.

— На колко години е?

— Невъзможно е да се определи. Съдейки по ръста и телосложението, някъде между десет и четиринайсет.

— И смятате, че убийството е свързано с нашия случай?

— Да.

— Защо?

— Защото е открита на място, където преди е извършено убийство с неустановен извършител. Бар на име „Come As You Are“. И защото… — Хари се прокашля — е била заключена за водопроводна тръба със скоба за велосипед.

— Божичко!

Хари пак се прокашля.

— Хари?

— Да.

— Добре ли си?

— Не.

— Има ли нещо… смущаващо?

— Да.

— Освен велосипедната скоба? Разбирам, че е доста…

— Преди да я запали, я е полял с алкохол. На барплота са наредени празни бутилки. Три на брой. От една и съща марка. Можел е да грабне съвсем произволни, но е избрал тези.

— Да не би…

— Да. „Джим Бийм“.

— … твоята марка.

Столе чу как Хари предупреждава някой от екипа да не пипа нищо. После пак се върна към разговора си с психолога:

— Ще дойдеш ли да огледаш местопрестъплението?

— Имам пациенти. Може да мина, но по-късно.

— Добре, ти си прецени. Ние ще се позадържим тук.

Затвориха.

Столе се опита отново да се съсредоточи върху шофирането. Усети как диша по-тежко, как ноздрите му се разширяват, как гръдният му кош се повдига по-бурно. Днес щеше да бъде още по-некадърен терапевт от обикновено.

Хари излезе на оживената улица, където минувачи, велосипеди, автомобили и трамваи профучаваха край него. Очите му, привикнали към мрака в бара, премигаха объркано срещу светлината. Загледа се безсмислено в щуращите се живи, напълно безгрижни към също толкова безсмислената смърт само на няколко метра зад Хари. Върху метален стол с разтопена пластмасова седалка стоеше обгорелият труп на момиче с все още неизвестна самоличност. Всъщност Хари си имаше подозрения, но не смееше да довърши започнатата мисъл. Пое си дъх няколко пъти и пусна подозрението в ума си. После набра Катрине. Беше я изпратил обратно в Котелното, за да стои в готовност до софтуерния си арсенал.