Ю Несбьо - Полиция

Хари се качи отпред в мерцедеса.

— Натоварена вечер?

— Не съм отлепил крак от газта — отвърна Йойстайн и внимателно стисна между устните си микроскопична ръчно свита цигара.

Духна малко дим към огледалото за обратно виждане. Върволицата зад мерцедеса продължаваше да расте.

— Колко курса правиш по време на дежурството си? — поинтересува се Хари и извади цигарите си.

— Толкова малко, че мисля сега да включа апарата. Не четеш ли? — Йойстайн посочи стикера „пушенето забранено“ върху жабката.

— Трябва ми съвет, Йойстайн.

— Ако питаш мен, не се жени. Ракел е готина, но бракът носи повече ядове, отколкото кеф. Слушай батко си.

— Никога не си бил женен, Йойстайн.

— Е да, де.

Таксиметровият шофьор оголи пожълтелите си зъби и отметна назад глава. Тънката конска опашка се шибна в облегалката.

Хари си запали цигара.

— Само като се сетя, че ти предложих да ми станеш свидетел…

— Свидетелите трябва да са с бистра глава, Хари. Сватба, без да се напиеш, е безсмислена като тоник без джин.

— Добре, но ми трябва съвет по друг въпрос.

— Изплюй камъчето. Айкелан слуша.

Димът засмъдя в гърлото на Хари. Лигавицата му бе отвикнала от две кутии цигари на ден. Знаеше, че Йойстайн не може да му бъде полезен и по този въпрос. Не и с добър съвет. Проваленият му живот се основаваше на псевдологика и принципи, представляващи интерес само за хора с нетрадиционни виждания. Битието на Йойстайн се крепеше върху алкохол, ергенлък, долнопробни жени, интересен интелект, за жалост закърнял поради рядка употреба, известна гордост и инстинкт за самосъхранение, които все пак го подтикваха да кара такси, вместо да пиянства. Йойстайн предизвикваше възхищение у Хари със способността си да се смее право в очите на живота и на дявола.

Хари си пое дъх.

— Подозирам, че зад убийствата на полицаи стои полицай.

— Ами тикни го зад решетките — Йойстайн отлепи стръкче тютюн от езика си и изведнъж се сепна. — Убийствата на полицаите ли каза? Онези убийства?

— Да. Проблемът е, че ако го арестувам, ще ме повлече със себе си.

— Как?

— Има доказателства, че аз съм убил руснака в бара.

Йойстайн се ококори в огледалото.

— Пречукал си руснак?

— И какво да правя сега? Да го закопчая и да потъна заедно с него? Да оставя Ракел без съпруг, а Олег — без баща?

— Съгласен.

— С кое?

— Трябва да ги поставиш на първо място. Всъщност е много хитро да разполагаш с такова филантропско извинение. Сигурно спиш по-спокойно. Винаги съм се придържал към този принцип. Помниш ли как офейках от местопрестъплението, докато крадяхме ябълки, и зарязах Сабото? Той не можеше да тича толкова бързо с неговите килограми и с неудобните си обувки. Казах си, че порция пердах ще се отрази по-добре на Сабото, отколкото на мен, защото ще заздрави моралните му задръжки, ще го вкара в правия път. Защото Сабото искаше точно това — да стане част от нормалните хора, нали? Докато аз, аз исках да стана бандит. Един бандит няма полза да му нажулят гърба за няколко нищо и никакви ябълки.

— В моя случай нямам намерение да оставям друг да го отнесе, Йойстайн.

— Ами ако този тип продължи да очиства ченгета, а ти знаеш, че можеш да го спреш?

— Точно там е проблемът — Хари издуха дима право в стикера „пушенето забранено“.

Йойстайн го изгледа продължително.

— Недей, Хари…

— Какво?

— Недей да… — Йойстайн смъкна страничния прозорец и изхвърли остатъка от цигарата си — навита на руло двусантиметрова хартия, напоена със слюнка. — Не искам да слушам повече. Просто не го прави.

— Ако не го направя, ще постъпя като последния страхливец. Ще си внушавам, че нямам доказателства, които да издържат в съда. Това донякъде е вярно. И просто ще остана безучастен. Нима човек може да живее с тази мисъл, Йойстайн?

— Може, и още как. Но в това отношение ти си голям особняк, Хари. Ти би ли могъл да живееш с тази мисъл?

— Принципно — не. В случая обаче не става дума само за мен.

— Няма ли начин да наредиш нещата така, все едно някой друг го е пипнал?

— Ще използва всичко, известно му за колегите, за да спазари по-лека присъда. Беше на двойна хранилка в полицията и в мафията. Изучил е всички тънкости в занаята. А и главният секретар ще му ходатайства. Държат се един друг с много неща.

Йойстайн дръпна кутията от ръцете на Хари.

— Като те слушам, ми се струва, че си дошъл при мен да искаш благословия за убийство, Хари. Някой друг знае ли какви ги вършиш?