Ю Несбьо - Полиция

— Не съм казал дори на най-близките си колеги — поклати глава Хари.

Йойстайн си извади цигара и я запали със своята запалка.

— Хари.

— Да.

— Ти си най-шибаният единак, когото познавам.

Хари си погледна часовника. Наближаваше полунощ. Той примижа срещу предното стъкло.

— Казва се „самотник“.

— Не. Има разлика. Единакът избира самотата си доброволно.

— Е, благодаря за съвета — Хари отвори вратата.

— Какъв съвет?

Вратата се затръшна.

— За кой шибан съвет? — извика Йойстайн. Приведената фигура на приятеля му от детинство бързо потъна в мрака. — И защо се стискаш за такси до вас, пинтия такъв!

Над къщата се спускаше мрак и тишина.

Хари седеше на дивана и се взираше в шкафа.

С никого не бе споделил за подозренията си към Трюлс Бертнсен.

Обади се на Бьорн и на Катрине да им съобщи за краткия си разговор с Белман. Понеже главният секретар имаше алиби за нощта на убийството и явно балистиците бяха допуснали грешка или някой бе подхвърлил фалшиво доказателство, за да натопи Белман, Хари нареди засега да не огласяват резултата от експертизата. Не спомена нито дума обаче за другите теми от разговора с Белман.

Нито дума за Трюлс Бернтсен.

Нито дума за належащите мерки.

Така повеляваше съвестта му. Трябваше да действа сам.

Ключът стоеше скрит на рафта с дисковете.

Хари затвори очи. Опита се да си отдъхне, да не слуша нестихващия диалог в главата си. Безполезно. Щом се отпусна, гласовете се разкрещяха. Трюлс Бертнсен е луд, дуднеха те. Не може би, а съвсем сигурно. Никой нормален човек не започва да изтребва колегите си.

Аналогични случаи определено не липсваха. В САЩ например изобилстваше от примери за уволнен или унижен по друг начин служител, който се връща на работното място и открива огън срещу колегите си. Омар Торнтън убива осмина от персонала в склада за дистрибуция на бира, откъдето го изритали, защото крадял. Уесли Нийн Хигдън погубва петима, след като шефът го извикал да му чете конско, а жена на име Дженифър Сан Марко пръска мозъците на шестима свои колеги в пощенски клон, след като работодателят ѝ съвсем далновидно я отстранил от длъжност заради прояви на психическа нестабилност.

Разликата се състоеше в степента на планиране и в способността да осъществят замисъла си. Колко откачен беше Трюлс Бернтсен? Дали бе достатъчно луд, та полицията да пренебрегне твърденията му, че Хари Хуле е убил човек в бар?

Не.

Не и ако Бернтсен представи доказателства. Когато доказателствата говорят недвусмислено, всички мълчат.

Трюлс Бернтсен…

Хари си припомни какво знае за него.

Връзваше се, но нима Бернтсен наистина имаше основателен мотив? Какво каза Микаел Белман? Само защото жена се възбужда от мисълта за изнасилване, не означава, че иска да бъде насилена. Само защото един мъж си фантазира за изнасилване, не го прави…

По дяволите! Стига!

Но мислите не го оставяха на мира. Нямаше да мирясат, докато не разреши проблема. А това можеше да стане само по два начина. По стария. В момента всяка фибра от тялото му крещеше за него. За едно питие. Питие, което заличава, замаскира, упоява. Временно решение. Лошо решение. Другият начин беше по-радикален. Необходим. Щеше да сложи край на проблема. Сатанинската алтернатива.

Хари скочи на крака. В къщата нямаше алкохол. Откакто се премести тук, изхвърлиха всички спиртни напитки. Заснова напред-назад из стаята. Спря. Прикова поглед в старинния шкаф в ъгъла. Напомняше му барче, което някога бе гледал по същия начин. Кое тогава го спираше? Колко пъти бе продавал душата си за далеч по-малко? Навярно именно това се явяваше пречката. Преди се бе продавал за дребни пари, оправдани от морално негодувание. Ала този път в мотивите му имаше нещо… нечисто. Защото се стремеше да спаси и собствената си кожа.

Чуваше как пистолетът в шкафа му шепти. „Извади ме, използвай ме. Нека ти послужа за онова, за което съм предназначен. Този път ще си свърша работата. Няма да позволя на някаква си бронежилетка да ме подведе.“

Оттук до блока на Трюлс Бернтсен в Манглерю имаше половин час път с кола. Хари бе видял с очите си бойния арсенал на Бийвъс: огнестрелни оръжия, белезници, противогази. Палки. Защо тогава продължава да отлага? Знаеше какво трябва да предприеме.

Дали обаче наистина Бернтсен бе застрелял Рене Калснес по поръчка на Белман? Хари почти не се съмняваше в помрачения разсъдък на Бернтсен, но нима и Микаел Белман не беше с всичкия си?