Ю Несбьо - Полиция

Или просто умът на Хари бе съшил тази хипотеза с бели конци, бе сглобил наличните елементи от пъзела, бе ги нагодил насила така, че да се получи желаната от него картина, картина, която — ако не логична — поне му създаваше усещането, че между отделните точки са прокарани свързващи линии.

Хари извади телефона от джоба си и натисна клавиша с буква А.

— Да… — изсумтя някой отсреща след десет секунди.

— Здрасти, Арнол, аз съм.

— Хари?

— Да. В кабинета ли си?

— Един след полунощ е, Хари, а аз съм що-годе нормален човек. В леглото съм.

— Извинявай. Спиш ли?

— Да, и смятам да продължа.

— Добре, но така и така те събудих… — Хари чу въздишка. — Да те питам нещо за Микаел Белман. Работили сте заедно в КРИПОС. Да си забелязвал признаци, че изпитва привличане към мъже?

Последва продължително мълчание, Хари чуваше равномерното дишане на Арнол и тракането на влак по релси. По акустиката заключи, че Арнол спи на отворен прозорец, защото се чуваха по-силно звуците отвън, отколкото от спалнята. Навярно бе свикнал и шумът не му пречи на съня. И изведнъж една мисъл се промъкна в съзнанието на Хари. Осени го не със силата на внезапно прозрение, а се стрелна в ума му като откъслечна аналогия с текущия случай: звуците, с които човек е свикнал, приспиват бдителността му. Трябваше да се вслушат именно в тях.

— Да не заспа, Арнол?

— Не, но имам нужда от време да асимилирам думите ти. Сега, като се замисля и погледна нещата от този ъгъл… макар че и така не… ясно защо…

— Какво е ясно?

— Ами… Нали Белман все водеше със себе си вярното си куче.

— Трюлс Бернтсен.

— Същият. Двамата… — Арнол пак млъкна. Мина втори влак. — Никак не ми се връзват като сексуални партньори, ако ме разбираш.

— Разбирам те. Извинявай, че те събудих. Лека нощ.

— Лека… Впрочем, чакай…

— Какво?

— Сетих се нещо. Съвсем бяха забравил за тази случка. Веднъж, като влязох в тоалетната в КРИПОС, заварих един от колегите и Белман до умивалниците. Бяха червени като раци. Все едно помежду им се бе случило нещо. Тогава ми направи впечатление колко са сконфузени, но го отдадох на по-незначителни причини. Малко след това обаче въпросният колега напусна КРИПОС.

— Как се казва?

— Не си спомням. Ще намеря името му, но някой друг път.

— Благодаря, Арнол. Приятни сънища.

— Какво става?

— Почти нищо — Хари затвори и пусна телефона в джоба си.

Разтвори другата си шепа.

Пак погледна рафта с дисковете. Ключът се криеше зад буквата W.

— Почти нищо — повтори той.

Съблече си тениската на път към банята. Знаеше, че го очакват бели, чисти и хладни чаршафи. Че от отворения прозорец ще нахлува тишина и приятно студен въздух. Че няма да мигне дори секунда.

Хари си легна и се заслуша във вятъра. Свирукаше. В ключалката на черен овехтял ъглов шкаф.

Дежурната диспечерка прие сигнал за пожар в 04,06 и когато чу тревожния глас на огнебореца, веднага предположи, че пожарът се е разраснал и е необходимо да се пренасочва уличното движение, да се изпратят аварийни екипи за евакуиране на хора и ценни предмети и линейки за пострадали и загинали. Затова тя остана леко учудена, когато пожарникарят обясни, че дим е задействал противопожарна аларма в бар в Осло, затворен за през нощта, но огънят угаснал от само себе си преди пристигането на пожарната кола. Още по-смаяна остана, когато мъжът поиска незабавно подкрепление. Жената си даде сметка, че е разчела неправилно емоцията на пожарникаря. Той не беше разтревожен, а изплашен. Гласът му треперете като у човек, виждал всякакви страхотии по време на служба, но явно нито една не го бе подготвила за онова, което се опитваше да съобщи:

— Тя е още дете. Залели са я с нещо. На бара има празни бутилки.

— Къде е?

— Съвсем… овъглена е. И е завързана за водопроводна тръба.

— Къде?

— На врата ѝ е щракната скоба за велосипед. Елате веднага.

— Добре, добре, но какъв е адресът?

— Квадратурата. Мястото се казва „Come As You Are“. Божичко, та тя е още дете…

Будилникът събуди Столе Ауне в 06,28. Кой знае защо, първо си помисли, че е звъннал телефонът му. Явно бе сънувал нещо. Ала понеже не отдаваше особено значение на сънищата, Столе не си направи труда да се рови из смътните си спомени, удари с длан по будилника и затвори очи, за да се порадва на двете минути, преди другият будилник да звънне в шест и половина. Обикновено точно по това време чуваше трополенето на боси детски крака: Аурура се втурваше да окупира първа банята.