Ю Несбьо - Полиция

— Усещам, че има и друго. Казвай — настоя Белман.

— Ами… — Хари извади пакета с цигари, поднесе го на събеседника си и получи отказ. — Замислих се колко гнили ябълки познавам в полицията. Познай. Сетих се само за една. — Извади изпушената до половината цигара, запали я и дръпна продължително, със съскане. — Трюлс Бернтсен. А по случайно стечение на обстоятелствата наскоро говорих с човек, който ви видял да се упражнявате заедно на стрелбището. След като се ударят в металната плоскост, куршумите падат в кутия. Колко му е Бернтсен да вземе един от куршумите, след като си тръгнеш.

Белман подпря длан на коляното си и се обърна към Хари:

— Да не би да подозираш, че общият ни колега Трюлс Бертнсен умишлено ме е натопил за убийство, Хари?

— На теб не ти ли е хрумвало?

Белман понечи да отговори, но се отказа и сви рамене.

— Не знам с какво се занимава в момента Бернтсен, Хари. Честно казано, не ми се вярва и ти да си в течение.

— Не знам колко си честен, но съм в течение какви игри върти Бернтсен. А той е наясно ти какви ги въртиш, нали?

— Не разбирам накъде биеш с тези намеци.

— Напротив. Съвсем ясно ти е. Но понеже тези неща се доказват много трудно, предлагам да закрием темата. Интересува ме само какво цели Бернтсен.

— В момента имаш за задача да подпомогнеш текущото разследване, а не да риташ по кокалчетата мен или Бернтсен.

— Това ли правя?

— Едва ли е тайна за някого, че двамата с теб отдавна имаме търкания, Хари. Вероятно си съзрял възможност да отвърнеш на удара.

— А между теб и Бернтсен има ли конфликти? Именно ти го отстрани от служба заради подозрение в корупционни схеми.

— Не, не аз, а Кадровият съвет. Недоразумение, което предстои да изгладим съвсем скоро.

— Нима?

— Грешката е моя. Внесъл е в сметката си пари, получени от мен.

— От теб ли?

— Понеже Трюлс изля терасата на новата ми къща, му платих на ръка и той е захранил банковата си сметка. После обаче установих, че не си е свършил работата добре, и си поисках парите обратно. Затова той не е декларирал сумата пред данъчната служба. Съвсем разбираемо не е искал да му удържат данъци върху пари, които е щял да връща. Вчера подадох данните в Икономическа полиция.

— Не си е свършил работата добре? Какво имаш предвид?

— В кофража е останала влага или нещо такова и от терасата се носи неприятна миризма. Когато колегите от Икономическата го попитали за произхода на сумата, Трюлс помислил, че ако обясни откъде я е получил, ще ме злепостави, и си е замълчал. Така или иначе, въпросът вече е изяснен.

Белман запретна ръкава на якето си и циферблатът на часовника „Таг Хойер“ проблесна в мрака.

— Ако нямаш други въпроси относно куршума от моя пистолет, ще те оставям, Хари. Имам си и други ангажименти. Ти — също, предполагам. Сигурно се готвиш за лекции.

— В момента посвещавам цялото си време на този случай.

— Посвещаваше.

— Как да те разбирам?

— Бюджетът ни задължава да орязваме излишните разходи и затова ще издам заповед, която влиза в сила незабавно: малкият екип на Хаген да се раздели с всичките си външни консултанти.

— Тоест, с мен и със Столе Ауне. На практика съкращаваш половината от екипа.

— И петдесет процента от разходите. Много съм доволен от взетото решение. А понеже разследващата група не постига никакви резултати, обмислям да разпусна и нея.

— Толкова ли се страхуваш, че ще те хванат в крачка, Белман?

— Най-едрият хищник в джунглата няма от какво да се страхува. А аз все пак съм…

— … главният секретар. Именно. Ти си главният.

— Радвам се, че най-после си го проумял — Белман стана. — Вземайки на прицел доказани професионалисти като Бернтсен, вие не провеждате обективно разследване, а лична вендета, режисирана от впиянчен и озлобен бивш полицай. А в качеството си на главен секретар съм длъжен да браня репутацията на полицията. Знаеш ли какво отговарям, когато ме питат защо залежава разследването на убийството на руснака, чиято сънна артерия пробили с тирбушон в бар „Come As You Are“? Отговарям, че следствената работа е въпрос на приоритети, а този случай не е изоставен, просто още не му е дошло времето. И макар всички в полицията — от най-висшестоящите до чистачките — да са чували слухове кой стои зад това убийство, аз не коментирам слухове. Защото съм шеф на полицията.

— Това заплаха ли е, Белман?

— Необходимо ли е да прибягвам до заплахи, при условие че разговарям с преподавател от Полицейската академия? Приятен ден, Хари.