Ю Несбьо - Полиция

— Изгаси я. Цигареният дим е вреден.

— Оценявам загрижеността ти.

— Мисля за себе си, не за теб. Изгаси я, ако обичаш.

Хари потърка цигарата в бетона и пъхна угарката в кутията при другите цигари. Белман седна до него.

— Особено място си избрал за срещата ни, Хуле.

— Единственото ми прибежище освен „Скрьодер“. А го предпочетох, защото няма толкова хора.

— Ако питаш мен, си е направо безлюдно. За миг се усъмних дали ти не си полицейският касапин, който ме примамва в капана си. Нали продължаваме да поддържаме версията за полицай?

— Абсолютно — Хари вече съжаляваше за угасената цигара. — От балистиката откриха съвпадение.

— Толкова скоро? Бързи са, дума да няма. Дори не знаех, че са започнали да иззем…

— Не е необходимо. Първият предоставен пистолет показа съответствие.

— Какво?

— Твоят пистолет, Белман. След пробната стрелба се установи, че куршумът съвпада с куршума, изваден от главата на Калснес.

Белман се разсмя гръмко. Ехото отекна между трибуните.

— Това да не е някаква глупава шега, Хари?

— Ти трябва да ми кажеш, Микаел.

— За теб съм господин главен секретар на полицията или Белман, Хари. Е, може да зачеркнеш „господин“. Нищо не „трябва“ да ти обяснявам. Какво става тук?

— Трябва ти да… прощавай, „редно е“ повече ли ти харесва? Редно е ти да ми обясниш, господин главен секретар. Иначе ще трябва — тук няма да се поправям — да те привикаме на официален разпит. А ти не по-малко от нас искаш да избегнеш подобна крайна мярка. Нали?

— Давай по същество, Хари. Как се е случило?

— Виждам две възможни обяснения. Първото и най-близко до ума е, че си застрелял Рене Калснес, господин главен секретар.

— Аз… аз…

Хари виждаше как устните на Белман се отварят и затварят, докато светлината пулсира в участъците с по-светъл пигмент и му придаваше вид на животно, населяващо океанските глъбини.

— Имаш алиби — довърши услужливо Хари.

— Имам ли?

— След като получихме резултата, възложих на Катрине Брат да провери. Оказа се, че през нощта, когато е застрелян Калснес, си бил в Париж.

— Така ли? — Белман най-после си затвори устата.

— Катрине извърши мащабна проверка във всевъзможни регистри и името ти се появи в списъка с пасажерите на борда на самолет на Еър Франс от Осло за Париж и в електронния регистър на хотел „Голдън Ориъл“. Нощувал си там през въпросната нощ. В Париж срещал ли си се с хора, които биха потвърдили, че си бил там?

Микаел Белман присви очи и премига, за да изостри зрението си. Отблясъците на северното сияние по кожата му угаснаха. Той кимна бавно.

— Случаят „Калснес“, да. Убиха го именно когато се явих в Париж на интервю за работа в Интерпол. Мога да посоча конкретни лица за свидетели, защото точно онази вечер ходихме заедно на ресторант.

— Остава да уточним къде се е намирал пистолетът ти на тази дата.

— Вкъщи — отговори Белман с категорична увереност. — Заключен в сейф. Носех ключа у себе си.

— Има ли начин да го докажеш?

— Трудно. Нали каза, че виждаш две възможни обяснения? Нека отгатна второто. Момчетата от балистиката…

— Повечето са момичета.

— … по невнимание да са сбъркали фаталния куршум с куршум, изстрелян с пистолета ми при извършването на балистичната експертиза?

— Не. Куршумът от кутията с веществените доказателства без съмнение е изстрелян от твоя пистолет, Белман, и то не по време на балистичната експертиза.

— Какво имаш предвид?

— В смисъл?

— Като казваш „куршумът от кутията с веществени доказателства“, вместо „куршумът от черепа на Калснес“.

— Ето че стигнахме и дотам, Белман.

— Докъде?

— До другото възможно обяснение: някой е подменил куршума в доказателствата с куршум, изстрелян от твоя пистолет. Балистиците откриха нещо смущаващо. Куршумът е силно сплескан, а това говори, че се е ударил в материал, много по-твърд от човешка плът и кости.

— В какво например?

— В металната плоскост зад хартиените мишени на стрелбището в Йокерн.

— И кое, за бога, те навежда на това предположение?

— Не бих го нарекъл предположение. Сигурен съм, Белман. Накарах момичетата от балистиката да отидат там и да проведат нов експеримент с пистолета ти. Познай. Куршумът, ударил се в металната плоскост, е напълно идентичен с онзи от кутията с доказателствата.

— И как се сети за стрелбището?

— Не е ли съвсем близко до ума? Именно там полицаите изстрелват най-много куршуми, но без да са предназначени за хора.