Ю Несбьо - Полиция

— Нещо забавно ли има? — не разбра Бьорн.

— Оригинална шега — обясни Хари.

— Как така шега?

— Питай нея.

Бьорн погледна Катрине. Тя се усмихваше, докато разбъркваше чая си.

— Не разбирам хумора ви! — Бьорн стрелна обвинително Хари.

— Катрине се позовава на статистика, която коментира позоваването на статистиката. Това за седемдесет и двата процента си го измисли, разбираш ли?

Бьорн поклати глава в пълно недоумение.

— Един вид парадокс. Като гърка, дето казал, че всички гърци лъжат.

— Това обаче не означава, че казаното от мен не е истина — уточни Катрине. — Статистиката за седемдесет и двата процента. Значи според теб убиецът е полицай, така ли, Хари?

— Не съм казвал такова нещо — позасмя се той и преплете пръсти на тила си. — Само споменах…

Млъкна. Усети как косъмчетата на тила му настръхват. Услужливото му шесто чувство. Хипотезата. Погледна в чашата си. Тръпнеше от желание да си пийне поне глътка.

— Полицай — повтори той и вдигна глава.

Катрине и Бьорн се взираха в него.

— Рене Калснес е бил убит от полицай.

— Какво? — озадачи се Катрине.

— Това е отправната ни точка. Куршумът е деветмилиметров, а служебните ни „Херман и Кох“ стрелят точно с такъв калибър. Недалече от местопрестъплението откриха полицейска палка. Убийството на Рене Калснес е единственото сред по-раншните убийства, в което откриваме паралели с убийствата на полицаите. Лицата на погубените полицаи и на Рене Калснес носят следи от жесток побой. Другите по-раншни убийства са на сексуална основа, а тук водеща е омразата. Кои хора мразят?

— Пак се върна на мотивите, Хари — вметна Бьорн.

— Бързо! Кои?

— Ревнивите; които са били унижени, отхвърлени, пренебрегнати, направени за посмешище; някой им е отнел жената, децата, брата, сестрата, перспективите, достойнството… — заизброява Катрине.

— Стоп — спря я Хари. — Предполагаме, че убиецът има допирни точки с полицията. Изхождайки от тази презумпция, ще изровим делото „Рене Калснес“ и ще открием кой го е убил.

— Добре, но въпреки наличието на индикации, не ми стана съвсем ясно как така изведнъж решихме, че убиецът е именно полицай.

— Някой от вас може ли да изкаже по-сполучлива хипотеза? — Хари ги погледна предизвикателно. — Ще отброявам до нула. Пет…

— Не ни вкарвай в този филм, Хари — въздъхна Бьорн.

— В кой филм?

— Ако колегите от Управлението разберат, че търсим виновника сред нашите редици…

— Налага се да изтърпим критиките. В пълна безизходица сме и трябва да започнем отнякъде. В най-лошия случай ще разрешим стар случай. В най-добрия ще открием…

— … кой уби Беате — довърши Катрине.

Бьорн прехапа долната си устна. Сви рамене и кимна в знак, че подкрепя начинанието.

— Добре. Катрине, ти ще провериш в сводките кои полицаи са подали сведения за изгубено или откраднато служебно оръжие и ще се поразтърсиш дали Рене Калснес е имал контакти с някой от полицията. Бьорн, ти ще провериш дали иззетите улики подкрепят нашата хипотеза, пък може да изникне и нещо ново.

Бьорн и Катрине станаха.

— Идвам — каза Хари.

Проследи с поглед как двамата му колеги прекосиха столовата и се отправиха към вратата, видя как размениха погледи с неколцина полицаи от официално сформирания екип. Някой каза нещо и избухна смях.

Хари затвори очи и се концентрира. Опитваше се да проумее какво стана, какво се случи. Зададе си същия въпрос, който бе поставила и Катрине: защо изведнъж в центъра на подозренията му попадна полицай? Нещо го бе навело на тази мисъл. Той се съсредоточи, абстрахира се от обстановката. Знаеше, че усещането е като сън и трябва да побърза, преди то да отлети. Постепенно потъна в себе си, гмурна се в глъбините на подсъзнанието си като водолаз без фенер, който се ориентира слепешком в мрака. Докосна нещо, опипа го. В онова метаизказване на Катрине имаше нещо. Мета. Коментиращо себе си. Дали и убиецът коментираше самия себе си? Мисловната нишка му се изплъзна и подемната сила го изтласка нагоре, обратно към светлината. Хари отвори очи. Звуците се завърнаха. Тракане на чинии, гласове, смях. По дяволите, по дяволите. Почти налучка правилната посока, но ето че я изпусна. Знаеше, че парадоксът на Катрине му подсказа нещо, изигра ролята на катализатор в случващото се в дълбините. Сега Хари не можеше да го улови, но се надяваше то само да изплува на повърхността. Реакцията поне зададе правилната посока, отправна точка. Хипотеза, която си струва да се провери. Хари отпи голяма глътка от чашата, стана и излезе на терасата да изпуши заслужената цигара.