Ю Несбьо - Полиция

— Невъзможно е. Забрави. Хората си въобразяват, че балистичната експертиза става за пет минути — като в криминалните сериали. Дори полицаи, които се обръщат за съдействие към нас, мислят по същия начин. Всъщност сравнителният анализ на един пистолет с изстрелян куршум отнема цял ден. А ти искаш да проверим всички. Само в окръг Осло има… колко полицейски служители?

— Хиляда осемстотин седемдесет и двама — отвърна Катрине.

Двамата мъже я изгледаха смаяни.

— Прочетох го в годишния отчет на окръга — сви рамене тя.

Тя не отмести поглед.

— Телевизорът в служебния апартамент не работеше и не можех да заспя, ясно?

— Така или иначе, не разполагаме с необходимия капацитет. Няма как да го осъществим.

— Най-важното от всичко, което каза, се съдържа в заблуждението на полицейските служители за продължителността на балистичната експертиза — Хари издуха цигарен дим към вечерното небе.

— И?

— Значи ще сметнат акцията ни за напълно осъществима. И какво ще стане, когато убиецът научи за предстоящата проверка на оръжието му?

— Голям дявол си — усмихна се Катрине.

— Какво? — попита Бьорн.

— Веднага ще подаде информация, че си е изгубил пистолета или че са му го откраднали — поясни Катрине.

— Трябва да търсим именно сред полицаи с изгубено оръжие. Възможно е обаче той да е изпреварил събитията, затова ще започнем със списък на пистолетите, които са обявени за изгубени непосредствено след убийството на Калснес.

— Тук има един проблем — намеси се Катрине.

— Така е. Дали главният секретар ще се съгласи да разпрати заповед, която на практика означава, че всички полицаи са под подозрение? Той, разбира се, веднага ще си представи вестникарските заглавия на първа страница. — Хари очерта с пръсти правоъгълник във въздуха. — „Главният секретар подозира хората си.“ „Ръководството е на път да изгуби контрола“.

— Не ми се вярва да се навие — поклати глава Катрине.

— Наричайте Белман както искате, но той не е глупав и си знае интереса. Ако му приведем достатъчно доказателства в подкрепа на тезата, че убиецът е от нашите редици и рано или късно ще го пипнем — със или без сътрудничеството на Белман, — той ще си даде сметка колко по-лошо ще изглежда в очите на медиите и обществото, ако на бял свят излезе, че главният секретар е забавил разкриването на убийствата от чисто малодушие. Ще обясним на Белман следното: проверката в собствените ни редици показва на обществеността, че полицията е готова да не остави необърнат камък, пък ако ще под него да лъснат нелицеприятни факти. Подобна акция показва смелост, лидерски качества, интелект и прочие.

— И смяташ, че ще успееш да убедиш Белман в тезата си? — изсумтя Катрине. — Ако не ме лъже паметта, Хари Хуле държи първото място в антикласацията му.

Хари поклати глава.

— Прехвърлих мисията на Гюнар Хаген.

— И кога ще се проведе разговорът? — поинтересува се Бьорн.

— Води се в момента.

Хари погледна угарката. Беше останал кажи-речи само филтърът. Почувства силно желание да я изхвърли, да види как огнената ѝ опашка описва парабола в мрака и се претърколва по косия, леко проблясващ мрамор. Как пада в тъмната вода и угасва. Кое го спираше? Нежеланието да замърсява града или съзнанието, че очевидците ще заклеймят проявата му? Действието или санкцията? Не се терзаеше заради убийството на руснака в бар „Come as you are“. Случи се при самоотбрана. Ако не го беше убил, щеше да загине. Но при уж неразкритото убийство на Густо Хансен имаше избор. И все пак, сред множеството призраци, навестяващи го редовно, красивият като момиче младеж с вампирските зъби не се бе явявал. Неразкрито убийство, ама друг път.

Хари чукна с пръст угарката. Из мрака се разхвърчаха припламващи късчета тютюн и угаснаха.

Дрезгава светлина се процеждаше през спуснатите щори на изненадващо малките прозорци в Кметството на Осло. Председателят на Общинския съвет се прокашля, за да даде знак, че заседанието започва.

Около масата седяха деветимата общински съветници, всеки с правомощия в съответен ресор, и бившият главен секретар, извикан да направи кратко изявление как възнамерява да процедира при издирването на убиеца на полицаи, нашумял в пресата с прозвището „полицейския касапин“. Формалностите около провеждането на заседанието бяха уредени за секунди с няколко многозначителни кимвания. Секретарката-протоколчик веднага схвана и вписа нужното.