Ю Несбьо - Полиция

— Предвид дългогодишния стаж и професионалната биография на предшественичката ѝ, смятам, че по нейно време нещата щяха да потръгнат много по-добре.

Погледна Скойен. Беше пребледняла. И тя бе познала в изказването му собствените си формулировки, касаещи Белман. Бившият главен секретар не можеше да си криви душата: отдавна не се бе забавлявал така.

— Убеден съм, че всички присъстващи споделят моето мнение, включително действащият общински съветник.

— Благодаря ви за пределно ясното и искрено експозе — кимна председателят. — Доколкото разбирам от думите ви, не сте начертали нова стратегия за действие.

Старецът кимна.

— Не съм. Отвън чака мъж, когото си позволих да повикам. Той ще ви разясни подробностите.

Старецът стана, кимна и тръгна към вратата. Погледът на Исабеле Скойен изгаряше сакото между лопатките му. Ала това не го безпокоеше. Вече не хранеше амбиции за постове и не се боеше от удари под пояса. Старецът знаеше, че довечера, докато отпива от чаша хубаво вино, ще се опива и от две ключови думи, които умело вплете в сценария. В тях се криеше разковничето към закодираното в речта послание към Общинския съвет. Първата дума беше глаголът „опитвам се“ — в „опитва се да отсече главата на главния секретар“. Втората — „действащ“ в „действащия общински съветник“.

Вратата се отвори и Микаел Белман стана.

— Ти си на ход — каза мъжът в туиденото сако и продължи към асансьорите, без дори да го погледне.

Белман сякаш видя едва загатната усмивка на устните му, но може би се лъжеше.

Преглътна, пое си дъх и пристъпи в същата съвещателна зала, където съвсем наскоро го заколиха и накълцаха на парчета.

Над дългата маса се виждаха единайсет лица. Десет от тях тръпнеха в очакване подобно на театрална публика, жадна да види втората част от великолепно представление. Единайсетото беше бледо. Толкова бледо, че едва я позна. Лицето на палача.

Четиринайсет минути по-късно приключи. Изложи им плана си. Обясни, че проявеното търпение си е струвало, че неуморната им работа е довела до пробив в разследването; че пробивът е и радостно, и болезнено събитие, защото ще търсят виновника в собствените си редици. Но за нищо на света няма да свирят отбой. Ще покажат на обществеността, че няма да оставят нито един камък необърнат, независимо какво се крие отдолу. Ще покажат, че не са страхливци. Задава се буря, предупреди Белман, но в такива ситуации човек доказва мъжество, лидерски качества и интелект. Не само в полицията, а и в Кметството. Заяви готовността си да стои плътно зад руля, но призна, че за да не се огъне под напора на вихъра, му е нужна подкрепата на Общинския съвет.

И сам усети колко високопарно прозвучаха думите му накрая — по-надути, отколкото прозвучаха в ушите му от устата на Гюнар Хаген по време на снощния разговор. Ала Белман знаеше, че вече е завербувал голяма част от присъстващите. Две-три дами дори зачервиха бузи, след като той обра точките със заключителната си реплика: когато официално оповестят твърдото си намерение всички служебни пистолети в страната да бъдат подложени на балистичен анализ с куршума, изваден от черепа на Рене Калснес — полицейска трактовка на приказката за принца, който търси своята Пепеляшка по изгубената ѝ обувка — той, Микаел Белман, пръв ще занесе оръжието си за балистична експертиза.

Присъдата зависеше обаче не от влиянието на Белман над женския пол, а от тежката дума на председателя. А той бе придобил непроницаемо изражение.

Трюлс Бернтсен прибра телефона в джоба си и кимна на тайландката да му донесе още едно кафе.

Тя се усмихна и хлътна в кухнята.

Услужлив народ са тези тайландци. За разлика от норвежците-сервитьори, които и без това се срещаха рядко. Мързеливи и намръщени, сякаш се срамуваха от работата си, макар да си изкарваха честно хляба. А тайландското семейство, собственик на този малък ресторант в Турсхов, се отзоваваше мигом, дори клиентът само да повдигне вежда. Когато Трюлс заплащаше за дребната си поръчка — пролетно рулце или кафе — те се усмихваха до уши, допираха длани и се покланяха, все едно благоговеят пред високия светлокож бог, оказал им честта да слезе при тях. Допреди няколко дни Трюлс обмисляше екскурзия до Тайланд, но се налагаше да я отложи, защото пак тръгваше на работа.

Микаел се обади с новината, че планът им е успял, и обеща съвсем скоро да възстанови Трюлс на длъжност. Не уточни кога ще стане това, само повтори „съвсем скоро“.