Ю Несбьо - Полиция

— Как е, Митстюен?

— Здравей, Холм.

Руар се завъртя на стола, вдигна рамене и ги отпусна, усмихна се, опитвайки се да покаже несъществуваща енергия. Бьорн едва позна колегата си. Лицето му бе силно подпухнало — навярно обичаен съпътстващ ефект при приема на антидепресанти.

— Полицейските палки винаги ли са били черни? — попита Бьорн.

Като повечето криминални експерти, по длъжностна характеристика свикнали да получават привидно странни въпроси, Митстюен дори не повдигна вежди.

— Не знам за черни, но винаги са били тъмни на цвят. — Руар бе израснал в градче, близо до родното място на Бьорн, ала остатъци от наречието се появяваха само при разговор между двамата. — По едно време през деветдесетте ги боядисваха сини. Много изнервящо.

— Кое?

— Че все сменяме цветове. Така и не се научихме на постоянство. Първо патрулите бяха в бяло и черно, после — бели с червени и сини ленти, а сега — бели с черни и жълти ленти. Тези непрекъснати промени подкопават имиджа ни. Вземи например онази заградителна лента в Драмен.

— Каква заградителна лента?

— Ким-Ерик открил парчета от полицейска лента на мястото, където убиха Митет, и беше решил, че са останали от предишното убийство… И двамата участвахме в разследването, но все забравям името на онзи гей…

— Рене Калснес.

— Млади мъже като Ким-Ерик не помнят, че навремето заградителните ленти бяха в бяло и светлосиньо. Но в това момче има много хляб — побърза да добави Митстюен, притеснен да не злепостави колегата си.

— Съгласен съм.

— Е — челюстите на Митстюен се раздвижиха, докато дъвчеше, — значи сме на едно мнение.

Бьорн се върна в кабинета си и се обади на Катрине. Помоли я да се отбие на втория етаж в Управлението, да изстърже малко лак от някоя полицейска палка и да го изпрати до „Брюн“ по куриер.

Бьорн си даде сметка, че отиде в кабинета в дъното на коридора по навик, защото там винаги бе намирал адекватно съдействие. Погълнат от работата, съвсем забрави, че тя вече не е там, а щафетата бе поел Митстюен. За секунда му се стори, че разбира Руар. Разбира как загубата на близък е в състояние да изцеди жизнените ти сили, да те направи неспособен да работиш, да ти отнеме желанието дори да ставаш сутрин. Отърси се от потискащото настроение. Прогони образа на подпухналото лице на Митстюен. Защото интуицията му подсказваше, че са напипали правилната посока.

Хари, Катрине и Бьорн седяха на покрива на Операта и гледаха островите Ховедьоя и Гресхолмен.

Инициативата да постоят на въздух дойде от Хари.

В топлата облачна вечер туристите отдавна се бяха изнесли и тримата разполагаха свободно с целия мраморен покрив, спускащ се към фиорда в Осло. Водата блестеше от светлините на Екеберг, от пристанището и от датското корабче, акостирало във фиорда.

— Пак прегледах убийствата на полицаите — съобщи Бьорн. — Освен по скулата на Митет, следи от лак са открити и по телата на Венешла и Нилсен. Обикновен лак, който се използва за различни инструменти, включително и за полицейските палки.

— Браво, Бьорн — похвали го Хари.

— Има и друго. При огледа след убийството на Митет са открити парчета от полицейска лента. Не може да е останала от отцепването на местопрестъплението след убийството на Калснес, защото тогава са използвали ленти с друг цвят.

— Лентата е останала от предния ден — предположи Хари. — Убиецът се е обадил на Митет и го е помолил да се отзове, защото на мястото на предишното убийство уж е извършено ново. Митет пристига, вижда, че е отцепено, и изобщо не подозира какъв капан са му устроили. Навярно убиецът дори е носил полицейската си униформа.

— Пълен изрод! — отбеляза Катрине. — Цял ден се опитвам да открия дали Калснес е имал вземане-даване с някой от полицията, но засега не съм открила нищо. И все пак явно сме напипали гореща следа.

Тя погледна въодушевено Хари, а той запали цигара.

— Сега какво ще правим? — попита Бьорн.

— Ще изземем служебните пистолети за балистична експертиза. Ще проверим къде има съответствие с куршума.

— Кои служебни пистолети?

— Всички?

Катрине и Бьорн приковаха мълчаливо поглед в Хари.

— Какво влагаш във „всички“? — попита Катрине.

— Пистолетите на въоръжение в системата. Първо в Осло, после в целия район, а след това — ако се наложи — и в цялата страна.

В тъмнината над тях дрезгаво изкряска чайка.

— Шегуваш се, нали? — несигурно попита Бьорн.

— Ни най-малко — цигарата подскочи между устните на Хари.