Ю Несбьо - Полиция

Служителката от хранилището за доказателства и конфискувани предмети предостави на Бьорн Холм две пластмасови кутии. Той подписа приложения опис, взе кутиите и ги отнесе в Експертно-криминалния отдел, който се намираше в съседство с централата на КРИПОС в квартал „Брюн“. Започна с уликите от по-раншното убийство.

Първото, което го порази, беше самият куршум, изваден от черепа на Рене Калснес. Изглеждаше силно деформиран като за минал през месо, хрущяли и кости — все пак меки, податливи тъкани. Освен това му направи впечатление, че куршумът не е покрит с очаквания зелен слой. Времето наистина не оставя големи отпечатъци върху оловото, но този куршум имаше вид на съвсем нов.

Бьорн прелисти снимките на мъртвеца, направени на местопрестъплението. Спря върху фотография в близък план. Върху тебеширенобялата скулна кост, подаваща се изпод разпорената кожа, личеше черно петно. Бьорн извади увеличително стъкло и погледна през него. Петното приличаше на зъбен кариес. Откъде се беше взело? Бензин, потекъл отнякъде в потрошения автомобил? Изгнило листо или втвърдена тиня от реката? Разтвори доклада от аутопсията.

Намери каквото търсеше.

Парче черен лак, залепнало за максиларната кост. Произход — неизвестен.

Лак върху скулата. В типичния си стил съдебните патоанатоми бяха вписали толкова информация, колкото могат да извлекат от тялото — нито повече, нито по-малко.

Бьорн прехвърли снимките и откри колата. Червена. Значи лакът не беше дошъл от нея.

— Ким-Ерик! — провикна се Бьорн, без да става.

След шест секунди от вратата се подаде глава:

— Викаш ли ме?

— Да. Участвал си в огледа след убийството на Калснес в Драмен. Открихте ли следи от черен лак?

— От лак ли?

— Дошъл е от предмет, с който убиецът е удрял ето така… — Бьорн демонстрира нагледно, като сви пръстите си в юмрук и започна да движи ръката си нагоре-надолу, все едно играе на „камък, ножица, хартия“. — Кожата се е спукала, скулната кост се е счупила и е изскочила, но убиецът е продължил да удря по острите краища на костта и от покритието на предмета се олющва късче лак.

— Не сме откривали следи от такъв лак.

— Добре. Благодаря.

Бьорн Холм свали капака на втората кутия, където се съхраняваха уликите от убийството на Антон Митет. Холм забеляза, че младият криминален експерт продължава да стои на вратата.

— Кажи, Ким-Ерик?

— Беше тъмносин.

— Кое?

— Лакът. И не беше върху скулната, а върху челюстната кост, по повърхността на самата фрактура. Изследвахме го и се оказа съвсем обикновен лак. Използва се за покритие на железни инструменти. Прилепва добре и предотвратява ръждата.

— Предположения за какъв инструмент става дума в случая?

Ким-Ерик се изду пред погледа на Бьорн. Някога Холм го бе обучавал, а сега учителят се допитваше до възпитаника си.

— Невъзможно е да се определи. Такива лакове имат широко приложение.

— Добре, свободен си.

— Но ми хрумна нещо.

Бьорн погледна колегата си. Ким-Ерик щеше да се пръсне от нетърпение да сподели идеята си. От него ще излезе добър кадър, помисли си Бьорн.

— Изплюй камъчето.

— Може да е от крик. Всички автомобили са оборудвани с крик, а в багажника на Митет не открихме.

Бьорн кимна, Сърце не му даваше да попари ентусиазма на младия си колега.

— Колата е била фолксваген „Шаран“ от 2010 година, Ким-Ерик. Ако провериш, ще разбереш, че този модел автомобили са сред малкото, които не се продават с крик.

— О… — лицето на младия мъж се сви като спукана гумена топка.

— Но ти благодаря за помощта, Ким-Ерик.

Да, от него щеше да излезе голям специалист. Но трябваха още няколко години.

Бьорн прегледа последователно всички улики от втората кутия.

Не се натъкна на нищо интересно.

Хлопна капака и тръгна към кабинета в дъното на коридора. Почука на отворената врата. Премига объркано няколко пъти, защото го посрещна тилът на плешива глава. После се сети, че това е Руар Митстюен — най-възрастният и най-опитният криминален експерт в Отдела. Навремето, когато поставиха Беате начело на Експертно-криминалния, Руар трудно понесе, че назначават за негов началник не само по-млад колега, ами отгоре на това и жена. Ала с течение на времето прие промяната, защото се увери, че Беате Льон е едно от най-големите достижения на този отдел.

Митстюен се бе върнал след неколкомесечно отсъствие. Дъщеря му загина при пътна злополука. Отишла на скално катерене извън града и на връщане неизвестен автомобил помлял велосипеда ѝ. Колелото откриха в канавката, но още не бяха намерили шофьора-убиец.