Ю Несбьо - Полиция

Фолкеста си съблече якето, окачи го на стола и седна.

— Хари?

— Да?

— Нямаш представа колко ме ласкаеш с тази молба.

— Супер — усмихна се накриво Хари. — Мотив?

— Ето тук не бележите никакъв напредък.

— Почваме от нулата. Какви са подбудите на убиеца?

— Ще проверя дали няма да намеря отнякъде малко кафе, Хари.

Докато пиеха първата чаша кафе, Хари запозна Арнол с наличната до момента информация. Преполовиха втората, когато Арнол взе думата.

— Убийството на Рене Калснес е важно, защото представлява изключението, защото не се вписва в рамката. Тоест, хем се вписва, хем не се вписва. За разлика от първоначалните убийства, то не е придружено с изнасилване, няма признаци за проявен сексуален садизъм, липсват рани, нанесени с прободно оръжие. От друга страна, с убийствата на полицаите го свързва употребата на тъп предмет, с който са нанесени рани по лицето и главата.

— Продължавай — Хари остави чашата си.

— Много добре си спомням убийството на Калснес. Точно тогава бях на полицейско обучение в Сан Франциско. В хотела, където ме настаниха, пред вратите на всички гости оставяха „The Gayzette“.

— Гейския вестник?

— Бяха плеснали на първа страница новината за убийството в малка Норвегия и го обявяваха за поредното убийство по хомофобски подбуди. Интересното е, че нито един от норвежките ежедневници, които прегледах по-късно през деня, дори не намекваше за убийство от омраза към различните. Питах се кое дава основания на този американски вестник толкова категорично и на толкова ранен етап от разследването да оповестява подобни заключения. Седнах и прочетох цялата статия. Журналистът твърдеше, че всички обстоятелства от престъплението говорят за хомофобски настроения: гей, който провокативно парадира с предпочитанията си пред целия свят, е отвлечен извън града, където го подлагат на ритуално насилие. Убиецът носи огнестрелно оръжие, но не иска да застреля жертвата си веднага. Първо натрошава лицето му. Иска да отприщи натрупаната омраза и раздробява красивото, женствено личице на педала, нали? Убийството е предумишлено, предварително подготвено и извършено по хомофобски подбуди. Така гласеше заключението на журналиста. И знаеш ли, Хари? На мен този извод не ми се струва толкова абсурден.

— Мхм. Ако е хомофобско убийство, както го наричаш ти, значи изобщо не бива да го разглеждаме в съпоставка с другите убийства. Не разполагаме с никакви данни някоя от жертвите на първоначалните убийства и от убитите полицаи да е имала хомосексуална ориентация.

— Сигурно си прав, но тук се откроява още нещо интересно. Спомена, че единственото убийство, в чието разследване всички досегашни жертви на полицейския касапин са били въвлечени по един или друг начин, е именно убийството на Калснес, нали?

— Кадрите ни са малко и затова едни и същи хора разследват повечето убийства, Арнол. Лично аз не бих отдал голямо значение на подобно съвпадение.

— Възможно е, но интуицията ми подсказва, че е важно.

— Не се главозамайвай, Арнол.

— Сбърках ли някъде? — засегна се колегата му.

— „Интуицията ми подсказва…“ Когато стигнеш до етапа, в който интуицията ти има стойност на аргумент, ще ти кажа.

— Защото малцина го постигат ли?

— Да. Продължавай, но стой здраво на земята, нали?

— На твоите заповеди. Може ли все пак да кажа, че според интуицията ми си съгласен с мен?

— Може.

— В такъв случай ще си позволя да те посъветвам да впрегнеш всички кадри в разкриването на убиеца на онзи гей. В най-лошия случай ще разплетете само един случай. В най-добрия ще стигнете до полицейския касапин.

— Мхм — Хари допи кафето си и стана. — Благодаря ти, Арнол.

— Аз ти благодаря. За полицай в оставка като мен е радост, че изобщо някой ме слуша. Като казах полицай в оставка, днес видях Силие Гравсенг на регистратурата. Минала да предаде магнитната си карта. Била… някаква си.

— Отговорник на групата.

— Да. Попита ме как си. Не ѝ отговорих. Поръча да ти предам, че славата ти е незаслужена. Говорила с началника ти. Не било вярно, че си разкрил всички убийства, които си разследвал. Спомена името Густо Хансен. Права ли е?

— Донякъде.

— Донякъде? Какво означава това?

— Поех случая, но така и не арестувах никого. Как ти се стори тя?

Арнол Фолкеста присви едното си око и погледна Хари, все едно се прицелваше в него; все едно търсеше някакви признаци по лицето му.

— Как да ми се стори… Силие Гравсенг е странна особа. Покани ме на учебна стрелба. Ей така, ни в клин, ни в ръкав.