Ю Несбьо - Полиция

— Един човек търси татко — изстреля Аурура.

Преди си беше мислила, че чакълестата пътека е по-къса, а ето че се задъха.

— На стълбите е — додаде тя.

— Така ли? — майка ѝ извади покупките от задната седалка, подаде ѝ единия плик, затвори вратата на колата и двете влязоха през портата.

На стълбите нямаше никого, но входната врата се поклащаше отворена.

— Да не е вътре? — попита майка ѝ.

— Не знам.

Двете влязоха. Аурура остана да чака в антрето. Гледаше да е близо до отворената врата. Майка ѝ продължи към кухнята да остави покупките.

— Ехо? — извика майка ѝ. — Ехо?

После се върна в антрето с празни ръце.

— Тук няма никого, Аурура.

— Но той беше тук, кълна се!

Майка ѝ я изгледа озадачена и се засмя.

— Спокойно, миличка, вярвам ти.

Аурура мълчеше. Не знаеше какво да каже. Как да обясни, че вероятно ги е навестил Исус. Или Светият дух. При всички случаи някой, когото не всички виждат.

— Ако е нещо важно, пак ще дойде — заключи майка ѝ и се върна в кухнята.

Аурура остана в антрето. Във въздуха още тегнеше онази сладникава миризма на застояло.

— Ти нямаш ли личен живот?

Арнол Фолкеста надигна глава от книжата. Погледна високия мъж, облегнат върху рамката на вратата, и се усмихна.

— И аз като теб нямам, Хари.

— Минава девет, а още киснеш в кабинета.

Арнол се позасмя и събра листовете на купчина.

— Аз поне вече се приготвям да си тръгвам. А ти какво? Току-що пристигаш и ще останеш докога?

— Не много — с една крачка Хари стигна до виенския стол и седна. — Аз поне си имам приятелка, с която прекарвам уикендите.

— Така ли? А аз — бивша жена, с която за мое щастие вече не прекарвам уикендите си.

— Не знаех, че си бил женен.

— По-точно само живеехме заедно.

— Да ти се намира кафе? Какво се случи?

— Свърших кафето. На някой от нас му хрумна ужасната идея, че е време да сключим брак. След като решихме да подпишем, нещата тръгнаха на зле. Вече бяхме разпратили поканите, но аз се обадих да отменя тържеството. Тя се премести в друг град. Каза, че иска да се откъсне. По-хубаво нещо не ми се е случвало, Хари.

— Мхм — Хари разтърка клепачите си.

Арнол стана и откачи якето си от куката на стената.

— Да не сте закъсали с разследването?

— Нещо такова. Пак сме в нулева позиция. Валентин Йертсен…

— Да?

— Мислехме, че той е Резача. Но се оказа, че не той е убил полицаите.

— Сигурен ли си?

— При всички случаи не е извършил убийствата сам.

— Възможно ли е да има съучастници?

— Катрине поддържа тази версия. Но в деветдесет и осем цяло и шест процента от всички убийства със сексуален мотив извършителят действа соло.

— Значи…

— Катрине обаче държи на своето. Обоснова се с убитото момиче до Трюван. Там извършителите най-вероятно са двама.

— За този случай ли се коментираше, че частите от трупа били открити на километри разстояние една от друга?

— Точно така. Според Катрине Валентин действа винаги със съучастник, за да заблуди полицията.

— Редуват се кой да убива и си подсигуряват алиби?

— Да. Историята познава аналогични случаи. Например през шейсетте двама изнасилвачи от Мичиган, лежали в затвора, решили да действат в комбина. Придържали се към създаден от тях модел с цел да заблудят разследващите, че действа класически сериен убиец. Всяко следващо престъпление имитирало предходното. Понеже разследващите различили в убийствата почерка и на двамата вече познати им изнасилвачи — те все пак не можели съвсем да обуздаят перверзната си натура — попаднали в полезрението на ФБР. Привикали ги на разпит, но и двамата представили желязно алиби за част от убийствата и полицаите снели подозренията.

— Хитро. И защо не допускаш и този случай да е подобен?

— Деветдесет и осем…

— … цяло и шест процента. Не подхождаш ли прекалено едностранчиво?

— Именно цитираните от теб статистически данни за ключови свидетели ме подтикнаха да се разровя и открих, че Асаев не е издъхнал от естествена смърт.

— Но още не си задвижил нещата по случая, нали?

— Не съм. За известно време ще трябва да почака, защото сега имам по-важна работа. — Хари облегна глава на стената зад гърба си и затвори очи. — Двамата с теб разсъждаваме по сходен начин, а в момента съм зациклил. Затова се обръщам към теб с молба за малко свежи идеи.

— Към мен?

— Разследването буксува, Арнол. А ти имаш гънки в мозъка, които очевидно липсват при мен.