Ю Несбьо - Полиция

— Сондре е щастливо женен. Възпитавал съм го аз. Знае кое е правилно и кое — грешно, вярвай ми.

— Разбира се. Просто исках да чуя и ваша преценка за ситуацията.

— За бога, защо Сондре ще купува… — мъжът пред Трюлс сгърчи лице, все едно бе лапнал изгнило гроздово зърно — … секс от улицата? Той е наясно какви болести може да пипне. Има деца. Не, знаеш ли, Берентсен…

— Очевидно сме единодушни, че няма смисъл да проверяваме случая. Макар да са налице основания да подозираме жената в проституция, възможно е шофьорът да е бил друг мъж, а не синът ви. На снимката лицето на мъжа зад волана не личи ясно.

— В такъв случай нямате основания да завеждате преписка. Просто забравете за това.

— Благодаря, ще действаме според инструкциите ви.

Главният секретар кимна бавно, оглеждайки щателно Трюлс.

— Берентсен от ОРГКРИМ, правилно ли запомних?

— Да.

— Благодаря, Берентсен. Работите отлично.

По лицето на Трюлс се разля широка усмивка.

— Стараем се според силите си. Желая ви приятен ден.

— Какво каза? — попита Катрине, докато всички се взираха в черния екран отпред.

В Котелното бяха изгубили представа за времето. Човешки изпарения насищаха въздуха.

— Казах, че в духа на Директивата за съхранение на данни снимковият материал от стадиона най-вероятно вече е унищожен. И както виждаш, не съм се заблудил — отговори Бьорн.

— А аз какво казах?

— Сравни изтриването на компютърни файлове с опитите да се отървеш от кучешко лайно — напомни Хари. — Мисия невъзможна.

— Не казах невъзможна — поправи го Катрине.

Четиримата се бяха скупчили пред компютъра на Катрине. Когато Хари се обади да повика Столе, психологът прие поканата с облекчение.

— Казах, че е трудно. По принцип все някъде остава тяхно огледално изображение. И всеки кадърен хакер може да го открие.

— Хакер или хакерка? — попита Столе.

— Мъжки род. Жените не могат да паркират успоредно, не помнят резултати от футболни срещи, мързи ги да овладяват най-новите тънкости в компютърните технологии. За такива задачи ти трябват чешити с тениски с имена на музикални банди и оскъден сексуален живот. Така е от незапомнени времена.

— И не си…

— Няколко пъти се опитах да обясня, че не съм компютърен специалист, Столе. Търсачките, с които работя, преровиха електронната система на Норвежкия футболен съюз, но всички видеозаписи са изтрити. А при това положение аз съм безполезна.

— Ако ме бяхте послушали, щяхме да спестим ценно време — въздъхна Бьорн. — А сега накъде?

— Като казах безполезна, малко преувеличих — отбеляза Катрине, обърната към Столе. — Притежавам няколко предимства, с които компенсирам техническите си несъвършенства: женски чар, неженствена пробивност и липса на скрупули. Тези качества покачват акциите ти в очите на нърдовете. И онова, което някога ми осигури достъп до специалните търсачки, сега ми спечели благоразположението на индийски хакер с артистичния псевдоним Side Cut 37 37 Side cut (англ.) — прическа, при която косата се подстригва късо само от едната страна. — Б.пр. . Преди час звъннах в Хайдерабад и му възложих задача.

— И?

— И ще гледаме филм — Катрине натисна копчето.

Екранът светна.

— Той е — прошепна Столе. — Изглежда самотен.

Валентин Йертсен, познат и под псевдонима Пол Ставнес, седеше със скръстени ръце. Гледаше играта с видимо безразличие.

— Дявол да го вземе! — изруга тихо Бьорн.

Хари помоли Катрине да пусне записа на забързан каданс. Тя натисна някакво копче и зрителите около Валентин започнаха да се движат със странни, отсечени движения, докато показанията на брояча в долния десен ъгъл се меняха скоростно. Само Валентин не помръдваше от мястото си — замръзнала статуя насред кипящо оживление.

— По-бързо — поиска Хари.

Катрине увеличи скоростта и зрителите на екрана се оживиха още повече, навеждаха се и се изправяха, размахваха ръце, изчезваха от кадър, връщаха се с наденички или кафе. Изведнъж всички сини седалки се изпразниха.

— Един на един. Почивка — отбеляза Бьорн.

После всички пак заеха местата си. В публиката настъпи още по-енергично движение. Броячът в ъгъла препускаше. Хората клатеха глави с видимо разочарование. Изведнъж всички вдигнаха ръце във въздуха. За няколко секунди картината сякаш застина. После зрителите скочиха едновременно от местата си, започнаха да куфеят, да скачат, да се прегръщат. Всички с изключение на един.

— Рийсе вкарва от дузпа в продължението — обясни Бьорн.