Ю Несбьо - Полиция

Всичко в операцията зависеше от бързината и дори най-добре обмисленият план за действие би бил безсмислен, ако птичето отлети.

Докато се возеше най-отзад в деветместния ван и слушаше указанията на Фалкайд, Хари си даваше ясна сметка, че екипът не разполага нито с втори най-добре обмислен план, нито с третия в класацията.

Първото, което ръководителят на отряда попита Хари, беше дали Валентин разполага с оръжие. Хари обясни, че при убийството на Рене Калснес е използвано огнестрелно оръжие, а по негови предположения Беате Льон също е била заплашена с пистолет.

Хари огледа мъжете на предните седалки: полицаи, доброволно поели въоръжена акция. Знаеше какво е допълнителното им възнаграждение — не беше никак много. Знаеше и какво очакват данъкоплатците от спецчастите — твърде много. Беше се наслушал на критики към отряда: защо не се подлагат на по-голям риск; защо не притежават шесто чувство, което да им подсказва какво се крие зад затворена врата, в похитен самолет, в крайбрежна горичка; защо не се хвърлят в акцията с безразсъдна смелост. За боец със средно четири въоръжени акции в годината, или около сто акции през двайсет и пет годишната му професионална кариера, подобен подход би означавал да си изпроси смъртоносен куршум. А евентуална кончина на някой от екипа е най-сигурният начин цялата акция да бъде обречена на провал и да се повиши рискът за другите бойци.

— Асансьорът е само един — нареждаше трескаво Фалкайд. — Номер две и номер три поемат кабината, четири, пет и шест — главното стълбище, седем и осем — аварийната стълба. Хуле, двамата с теб ще покриваме външния периметър, ако нашият човек тръгна да бяга през прозорците.

— Нямам оръжие.

— Вземи — Фалкайд му подхвърли един „Глок“ 17.

Хари го пое. Усети солидната тежест на пистолета, баланса.

Никога не бе разбирал маниаците на тема било оръжия, било автомобили, било интериор, съобразен с аудиотехника от висок клас. Същевременно никога не бе изпитвал дискомфорт пред необходимостта да държи оръжие. За пръв път му се случи миналата година. Спомни си кога за последно бе държал пистолет. В съзнанието му се появи „Одеса“-та в онзи шкаф. Побърза да прогони мислите.

— Пристигнахме — обяви Фалкайд.

Спряха на слабо натоварена улица пред портата на величествена четириетажна тухлена сграда, която почти не се различаваше от съседните постройки. Хари знаеше, че в някои от тях живеят стари пари, в други — нови, но даващи си вид на стари, а в трети се помещават посолства, дипломатически жилища, рекламни агенции, звукозаписни компании и по-малки фирми. Единствено дискретна месингова табелка на страничния стълб на портата показваше, че са пристигнали където трябва.

Фалкайд вдигна часовника.

— Ще държим връзка по радиостанцията.

Спецполицаите огледаха номерата си, изписани с бяло на каските им, нахлузиха черните маски, стегнаха ремъците на автоматите си.

— Ще броя обратно и на едно влизаме. Пет, четири…

Хари не знаеше дали усеща собствения си адреналин, или този на другите, но той имаше отличителен мирис и вкус — горчив и солен като капсули, изстреляни от бутафорен пистолет.

Вратите се разтвориха и пред очите на Хари стената от черни гърбове се спусна през портата и след десетина метра изчезна.

Хари слезе след тях, понагласи бронежилетката си. Отдолу кожата му вече плуваше в пот. Фалкайд скочи от вратата до шофьорската седалка и дръпна ключовете от контакта. Хари си спомни бегло случай, когато обектите на светкавична акция се бяха измъкнали с полицейска кола, защото някой бе забравил ключа вътре. Подаде пистолета си на Фалкайд.

— Нямам разрешително да използвам оръжие.

— В момента ти издавам временно. Поради сериозността на ситуацията. Точка не-знам-коя-си от полицейския правилник.

Хари зареди пистолета и тръгна по чакъла. Млад мъж с крив врат като на пеликан изскочи от хотела. Адамовата му ябълка подскочи, все едно току-що е погълнал нещо. Хари веднага видя, че името на баджа върху ревера на черното му сако съвпада с името на администратора, с когото бе разговарял по телефона.

Тогава мъжът не знаеше дали гостът се намира в стаята си, или другаде в хотела, но предложи да провери. Хари категорично му забрани. Нареди му да продължи да изпълнява задълженията си и да запази спокойствие, защото иначе има вероятност някой от персонала да пострада. Ала при появата на седмина облечени в черно въоръжени мъже тревогата на администратора явно бе станала неконтролируема.