Ю Несбьо - Полиция

— Разбира се! — възкликна Хари и открехна вратата на тоалетната. — Браво, Бьорн! — Вратата се хлопна.

— Какво? За какво говорите? — не разбра Катрине.

— От ФИФА задължават организаторите на футболни срещи на национално ниво да снимат публиката — в случай че избухнат размирици. По време на вълната от хулигански прояви през деветдесетте въведоха това правило, за да може полицията да идентифицира главните подстрекатели и да им потърси наказателна отговорност. Днес органите на реда снимат трибуните през целия мач, а кадрите са с толкова висока резолюция, че всяко лице може да се увеличи и да се разпознае. А ние разполагаме със сектора, реда и номера на седалката на Валентин.

— Не на неговата седалка! — възнегодува Катрине. — Няма да го открием на снимките, ясно! Иначе ще трябва пак да почнем от нулата.

— Възможно е, разбира се, да са изтрили снимките — допусна Бьорн. — По време на мача не възникнаха безредици, а в директивата за съхранение на данни навярно е упоменато в какъв срок властите имат право да ги зап…

— Ако снимките се запаметени на компютър, няма да изчезнат от харддиска само с натискане на клавиша „изтрий“ — увери го Катрине.

— Директивата за съхранение на данни…

— Да изтриеш компютърен файл е трудно, колкото и да изстържеш от подметката си залепнало кучешко изпражнение. Как според теб откриваме файлове с детско порно в компютрите на перверзници, които ни ги предоставят доброволно за проверка, защото са убедени, че са заличили всички следи? Повярвай ми, ако Валентин Йертсен наистина е присъствал на стадиона, ще го открия на записа. Какво е заключението за предполагаемия час на смъртта на Венешла?

Хари пусна казанчето.

— Между седем и седем и половина — отговори Бьорн. — С други думи, по време на началните минути на мача, точно след като Хенриксен изравни резултата. От Маридален Венешла сигурно е чул как избухна стадионът. Съвсем наблизо е.

Вратата на тоалетната се отвори.

— Това означава, че е възможно Валентин да е отишъл на стадиона след убийството — Хари закопча и последното копче на дънките си. — А там се е погрижил да привлече някак вниманието на околните, та да запомнят присъствието му. И ето ви алиби.

— Валентин не е бил на този мач — не отстъпваше Катрине. — Ако съвсем случайно е присъствал, ще изгледам шибания видеозапис от игла до конец и ще засичам с хронометър всяко негово отсъствие, ако ще дори само да си мръдне задника от седалката. Алиби, ама друг път!

Над големите къщи се спускаше тишина.

„Затишие — преди десетки коли, я волво, я ауди, да заприиждат към домовете си след поредния работен ден за Акционерно дружество Норвегия“, помисли си Трюлс Бернтсен. Натисна звънеца и се огледа.

Поддържана, красиво аранжирана градина. Ето с какво се занимава един пенсиониран главен секретар.

Вратата се отвори. Изглеждаше остарял. Същите проницателни сини очи, но кожата на гърлото му се бе отпуснала, стойката — прегърбила. Мъжът бе изгубил внушителната си осанка от спомените на Трюлс. Или просто избелелите небрежни дрехи му придаваха по-износен вид. Навярно всеки човек се поотпуска, след като се пенсионира и няма мотивация да поддържа изрядна външността си.

— Берентсен, ОРГКРИМ — Трюлс му показа служебната си значка.

Дори старецът да прочетеше правилно името — Бернтсен, — щеше да помисли, че просто не е чул правилно. Лъжа с възможност за отстъпление. Бившият главен секретар изобщо не погледна документа, само кимна.

— Май си те спомням. С какво мога да ти бъда полезен, Берентсен?

Дори не предложи на Трюлс да влезе. Идеално. Наоколо нямаше свидетели на разговора им, а навън беше съвсем тихо.

— Става въпрос за сина ви. За Сондре.

— Какво за него?

— Провеждаме масирана акция по прихващането на албански сводници и по тази причина поставихме под наблюдение уличното движение в Квадратурата. Заснехме автомобили, които качват проститутки. Идентифицирахме регистрационните номера и мислим да привикаме собствениците на разпит. Ще им предложим смекчаване на наказанието срещу информация за сводниците. Един от заснетите автомобили е регистриран на името на сина ви.

Главният секретар повдигна рунтавите си вежди.

— Какво говориш? На Сондре? Изключено.

— И аз съм на същото мнение, но исках да се посъветвам с вас. Ако и вие смятате, че е възникнало недоразумение и жената, влязла в колата му, всъщност не е проститутка, ще унищожим снимката.