Ю Несбьо - Полиция

— Открили са нещо — прошепна му доверително.

Психологът проследи как Хари хлътна зад вратата. Погледна димящата цигара върху асфалта. Внимателно отпусна крак върху нея. Увеличи натиска. Разтърка стъпалото си наляво-надясно. Усети как цигарата се смачква под тънката му подметка. Връхлетя го прилив на гняв. Размаза цигарата с цялата си тежест. Втри филтъра, пепелта, хартията и меките остатъци от тютюн в асфалта. Хвърли на земята и своята цигара и повтори процедурата. Изпита едновременно задоволство и болка. Идеше му да вика, да удря, да се смее, да плаче. Беше усетил всички вкусови оттенъци на цигарата. Беше жив. По дяволите, живееше!

— Хотел „Касба“ на улица „Ганге Ролв“ — съобщи Катрине, преди Хари да е затворил вратата зад себе си. — Основните клиенти на хотела са посолствата. Настаняват там свои сътрудници, докато им намерят жилища. Малки стаи на сравнително прилични цени.

— Мхм. Защо точно този хотел?

— Само този хотел поръчва за гостите си дървени клечки за уши и се намира по маршрута на трамвай номер дванайсет — обясни Бьорн. — Обадих се на рецепцията. В електронния регистър няма нито Ставнес, нито Йертсен, нито Юхансен, но после им изпратих портрета, изготвен по указанията на Беате.

— И?

— Рецепционистката отговори, че един от гостите много напомня на портрета. Някой си Савитски. В информационната бланка попълнил, че работи в посолството на Беларус. Допреди седмица излизал в костюм, но от няколко дни започнал да се облича в спортен екип и да се придвижва с велосипед.

Хари вече държеше слушалката на стационарния телефон.

— Хаген? Вдигни на крак „Делта“. Веднага.

— И искаш аз да се заема? — попита Трюлс и завъртя халбата с бира в ръка.

Седяха в бистро „Кампен“. Микаел избра заведението, защото тук готвели вкусно, а бистрото в стила на източните квартали било популярно сред „свестните пичове“, които се вълнуват повече от култура, отколкото от пари; нископлатени модерни люде, поддържащи студентски начин на живот, без да изглеждат жалки.

Трюлс бе прекарал целия си живот в източната част на столицата, но за пръв път чуваше за това място.

— И защо да го правя?

— Заради отстраняването — Микаел изля в чашата си остатъка от минералната вода. — Ще го отменя.

— Нима? — Трюлс стрелна Микаел с мнителен поглед.

— Да.

Бернтсен отпи от чашата и избърса устата си с опакото на ръката си, макар пяната отдавна да се бе слегнала. Не бързаше да реагира.

— Щом става толкова лесно, защо не го направи досега?

Микаел затвори очи и си пое дъх.

— Не е толкова просто, но въпреки това ще те възстановя на служба.

— Защо?

— Защото ако не ми помогнеш, с мен е свършено.

Трюлс се изсмя.

— Интересно как се обръщат нещата, нали, Микаел?

Белман се озърна наляво, после надясно. Заведението беше пълно, но той се спря на него, понеже тук не идваха полицаи. Не биваше колеги да го засичат в компанията на Трюлс. Подозираше, че Бийвъс е прозрял съображенията му. Но какво пък…

— Е, реши ли? Имам и други варианти.

— Имаш — друг път! — избухна в гръмък смях Трюлс.

Микаел отново се огледа плахо. Никак не му се искаше да прави забележка на Трюлс за децибелите, но… Преди Микаел можеше да предвиди в общи линии как ще реагира Трюлс, умееше да го манипулира както си иска. Ала у Бийвъс настъпи промяна. В приятеля от детинство се появи нещо тъмно, озлобено и непредсказуемо.

— Нужен ми е незабавен отговор. Не търпи отлагане.

— Добре — Трюлс пресуши халбата си. — Обаче освен да ме върнеш на работа, ще искам още нещо.

— Какво?

— Чифт използвани бикини на Ула.

Микаел го изгледа шокиран. Питаше се дали Трюлс е пиян, или налудничавият блясък във влажните му очи си съществува, откакто се помнят.

Трюлс се разсмя още по-гръмко и тресна шумно халбата в масата. Неколцина от „свестните пичове“ се заобръщаха.

— Аз… — подхвана Микаел. — Ще видя какво…

— Майтапя се бе, глупак такъв!

Микаел се засмя.

— И аз. Да разбирам ли, че ще…

— Мама му стара, ние приятели ли сме, или не?

— Приятели сме, разбира се. Нямаш представа колко съм ти благодарен за услугата, Трюлс.

Микаел се силеше да се усмихне.

Бийвъс протегна ръка над масата и тупна Микаел по рамото.

— Имам. Имам представа.

Не, не го тупна. Направо го удари.

Нямаше време да проучват предварително терена, да разглеждат чертежи на коридори, изходи и потенциални маршрути за бягство. Нямаше време и да отцепват района с патрули, които да завардят основните изходи, та освен вана на спецотряд „Делта“ да не бъдат допуснати други автомобили. Докато пътуваха към мястото, Сиверт Фалкайд проведе кратък инструктаж на служителите си. Ръмжеше наставленията си, а тежковъоръжените мъже отзад го слушаха мълчаливо — знак, че са запомнили всичко.