Ю Несбьо - Полиция

— Дадох им мастър-ключа — докладва той с ясно доловим източноевропейски акцент.

— Прикрий се зад вана — прошепна Фалкайд и посочи с палец над рамо.

Хари продължи с насочен напред пистолет. Заобиколи сградата и мина отзад, където сенчеста градина с ябълкови дръвчета се простираше чак до оградата на съседния имот. Възрастен мъж седеше на терасата с „Дейли Телеграф“ в ръка. Свали вестника и надникна над ръба на очилата си за четене. Хари посочи жълтия надпис ПОЛИЦИЯ върху бронежилетката си, сложи предупредително показалец пред устните си, получи кимване и се съсредоточи върху прозорците на четвъртия етаж. Администраторът предварително им беше обяснил къде се намира стаята на мнимия дипломатически служител. Дотам се стигало по коридор, завършващ сляпо. Прозорецът гледал към задния двор.

Хари нагласи по-удобно слушалката в ухото си и зачака.

След няколко секунди чу глух грохот от шокова граната, последван от дрънчене на строшено стъкло.

Знаеше, че ефектът от освободеното въздушно налягане ще се изчерпи само с временна глухота у присъстващите. Ала шумът от експлозията в комбинация с ослепителния блясък и светкавичния щурм ще парализира обекта за три секунди. А на бойците не им трябваха повече.

Хари чакаше. В слушалката му се появи глух глас.

Постъпи очакваното съобщение:

— Стая 406 е обезопасена. Тук е чисто.

Продължението обаче накара Хари да изругае високо.

— Май нашият човек си е събрал нещата.

Скръстил ръце, Хари изчака Катрине и Бьорн пред стаята.

— Какво стана? Изпуснахте ли го? — попита Катрине.

— Беше ни в ръцете — поклати глава Хари.

Влезе в стаята, двамата му колеги го последваха.

— Прибрал се е, стегнал си е багажа и се е омел.

— Нищичко ли не е оставил? — попита Бьорн.

— Само две използвани клечки за уши и два билета за трамвай — намерихме ги в кошчето за отпадъци. Плюс част от билет за футболен мач, който имам чувството, че спечелихме.

— Ние? — попита Бьорн и огледа хотелската стая — стандартна във всяко отношение. — За „Волеренга“ ли говориш?

— За националния отбор. Играли сме срещу Словения, така пише на билета.

— Спечелихме — потвърди Бьорн. — Рийсе отбеляза победния гол в продължението.

— Как може да помните такива подробности, откачалки такива! — поклати глава Катрине. — Аз дори не знам дали „Бран“ стана шампион, или изпадна от висшата лига.

— Не съм си поставял за цел да запомня резултата — възрази Бьорн. — Останало ми е в ума, защото мачът вървеше към равен и Рийсе…

— И да не беше така, пак щеше да си го спомняш, Рейнмен.

— Ей.

Обърнаха се към Хари. Той се взираше в билета.

— Помниш ли и друго през същата вечер, Бьорн?

— Какво?

— Къде те повикаха.

Холм почеса единия си бакенбард.

— Да помислим… мачът се игра надвечер…

— Ще ти спестя мъдруването. Тогава убиха Ерлен Венешла в Маридален.

— Така ли беше?

— Същата вечер, когато се проведе двубоят на стадион „Юлевол“. Датата е отпечатана на билета. Начало: седем часа.

— Олеле — притесни се Катрине.

По лицето на Бьорн се изписа страдалческо изражение.

— Не го изричай, Хари. Моля те, не казвай, че Валентин Йертсен е присъствал на мача. Ако е бил там…

— … не може той да е убиецът — довърши Катрине. — А ние много искаме да е той, Хари. Затова кажи нещо окуражаващо.

— Добре — кимна той. — Защо този билет не е в кошчето като използваните клечки за уши и билетите от трамвая? Защо го е оставил върху бюрото, щом е прибрал всичко друго? Сложил го е така, за да е сигурен, че ще го видим.

— Изфабрикувал си е алиби.

— Подхвърлил го е точно пред очите ни, за да разклати увереността ни. Да ни парализира. Това обаче е само част от билет за футболен мач и не доказва, че той е присъствал. Фактът, че е избрал за свое алиби сборище, където никой не забелязва отделния човек, и освен това е запазил използван билет от вече проведено събитие, буди съмнение.

— Върху билета има номер на седалката. Може съседите му да си спомнят кой е седял там. И дали мястото не е останало празно. Ще издиря околните зрители и…

— Действай, но и преди сме се опитвали да приложим тази тактика — в театрален или киносалон. След три-четири дни никой от зрителите не помни до кого е седял.

— Прав си — обезсърчи се Катрине.

— Мач на националния отбор — изтърси Бьорн.

— Е, и? — Хари влезе в тоалетната и започна да си разкопчава дънките.

— Футболните двубои на национално ниво се провеждат според правилата на ФИФА. Хулигани.