Ю Несбьо - Полиция

— Ще тръгвам — обяви Столе и стана.

— Ще те изпратя — отзова се Хари.

— Няма да го откриете — заключи Столе, когато двамата застанаха пред Управлението и се загледаха към окъпания в ярка, студена пролетна светлина парк до следствения арест.

— Имаш предвид, ние няма да го открием?

— Щом така искаш — въздъхна психологът. — Нямам усещането, че ви помагам особено.

— Как така? Именно ти разобличи Валентин.

— Но той се измъкна.

— Псевдонимът му е разкрит и му дишаме във врата. Впрочем защо си такъв песимист за залавянето му?

— Видя го с очите си. Ти как мислиш?

Хари кимна.

— Казал ти е, че се е обърнал към теб, защото преди няколко години си му изготвил психологическа оценка. Тогава си изразил становището, че е вменяем според юридическите критерии, нали?

— Да, но както ти е известно, дори голяма част от хората с тежки разстройства на личността се смятат за вменяеми и подлежат на съдебна отговорност.

— Изследвал си го за тежка шизофрения, разстройство на съзнанието в момента на извършване на престъплението и прочее?

— Да.

— Това обаче не отхвърля вероятността да страда от манийна депресия или психопатия. Поправка: от биполярно разстройство втори тип или от социопатия.

— В момента възприетото название е „асоциалност“.

Столе пое подадената му цигара. Хари запали своята, после поднесе запалката и на психолога.

— До известна степен е разбираемо защо е поел риска да се лекува при теб, макар да сътрудничиш на полицията. Но той е продължил да идва дори след като е узнал, че си ангажиран в издирването му.

Столе дръпна от цигарата и сви рамене.

— Понеже съм гениален терапевт, е преценил, че рискът си заслужава.

— Други предположения?

— Мда. Вероятно е търсач на силни усещания. Мнозина серийни убийци си измислят различни поводи да посещават разследващите, за да научават своевременно как върви издирването и да се опиват от способността си да заблуждават органите на реда.

— Валентин си е съблякъл тениската, макар да е знаел, че сме те предупредили за татуировката. Ужасен ход за човек, издирван за убийство.

— Какво имаш предвид?

— Ти ми кажи.

— Намекваш, че подсъзнателно иска да бъде заловен. Посетил ме е, за да го разпозная. И след като не съм успял, той, подтикван от подсъзнанието си, ми е дал следващ жокер, разголвайки татуировката си. Тоест, това, последното, не е било недомислица, а той инстинктивно е целял да видя отражението му.

— И след като постига целта си, хуква да бяга?

— Осъзнатото е надделяло. Това може да постави убийствата на полицаите в нова светлина, Хари. Убийствата на Валентин са натрапливи ритуали, които той подсъзнателно иска да прекрати, иска наказание или екзорсизъм, някой да спре демона в него, нали? След като не успяхме да го заловим за първите убийства, той постъпва като мнозина серийни престъпници — увеличава риска. В неговия случай — започва да убива полицаите, които не са го хванали първия път. Защото знае, че при посегателства над полицаи се впряга целият кадрови потенциал. Накрая показва татуировката си на човек, ангажиран в разследването. Мисля, че си дяволски прав, Хари.

— Мхм. Не знам дали предположението ми е чак толкова логично. Ами ако обяснението е съвсем просто? Валентин не е толкова внимателен, колкото очакваме, защото няма толкова основания да се страхува, колкото му вменяваме.

— Това не го разбрах, Хари.

Хари дръпна от цигарата. Изпусна дима през устата и едновременно го вдиша през носа. На този трик го научи млечнобял немец, който свиреше на диджериду в Хонконг: „Exhale and inhale at the same fucking time, mate, and you can smoke your cigarettes twice.“ 36 36 Exhale and inhale at the same fucking time, mate, and you can smoke your cigarettes twice. (англ.) — Издишай и вдишай по едно и също шибано време, друже, и ще изпушиш цигарата два пъти. — Б.пр.

— Прибирай се да си починеш, Столе. Събра ти се много.

— Оценявам загрижеността, но всъщност аз съм психологът тук, Хари.

— И не се чувстваш стресиран, след като убиец психопат е държал хладно оръжие до гърлото ти? Моите уважения, докторе, но този път стратегиите, които препоръчваш на пациентите си, няма да проработят. Кошмарите ще се нижат един след друг, вярвай ми. Говоря от собствен опит. Обсъди случилото се с колега. Това е заповед.

— Заповед? — По лицето на Столе плъзна лека усмивка. — Сега ти ли си шефът, Хари?

— Някога съмнявал ли си се? — Хари бръкна в джоба си и извади телефона. — Да?

Хвърли изпушената до половината цигара на земята и даде знак на Столе да се погрижи.