Ю Несбьо - Полиция

— Ти обаче остави у мен дълбока следа, Ауне. Ти ме проумя . Не се изплаши от подробностите, а продължи да дълбаеш. Да ме разпитваш за най-същественото, за най-болезненото. Подобно на умел масажист напипа възела. Откри източника на страданието. Затова се върнах при теб. Надявах се пак да откриеш проклетия цирей, да го отвориш и да изчистиш гнойта. Можеш ли? Или вече си изгубил ентусиазма си, Ауне?

Столе се прокашля.

— Не мога да го направя, ако не ми кажеш истината, Пол — Ауне произнесе името според предпочитанията на пациента.

— Но аз не те лъжа, Ауне. Измислих си само работата и съпругата. Всичко друго е истина. А, и се представих под псевдоним. Иначе…

— А „Пинк Флойд“ и онова момиче?

Мъжът разпери ръце с усмивка.

— Защо ми разказваш това, Пол? — ПОл.

— Няма нужда да се обръщаш така към мен. Наричай ме Валентин.

— Вал-какво?

Пациентът се изсмя.

— Съжалявам, Ауне, но никак не те бива за актьор. Знаеш отлично кой съм. Узна го в мига, когато зърна отражението на татуировката ми в прозореца.

— И защо смяташ, че тази татуировка ми говори нещо?

— Защото издирвате именно мен. Валентин Йертсен.

— Ние? Издирваме?

— Забравяш, че по време на една от срещите ни присъствах на разговора ти с някакво ченге за драскулките на Валентин Йертсен върху прозореца в трамвая. Понеже възнегодувах, ти ме освободи от задължението да си платя за часа. Сети ли се?

Столе затвори очи за няколко секунди. Прогони всички мисли. Повтори си, че Хари ще се появи всеки момент. За толкова кратко едва ли бе стигнал далече.

— Впрочем точно по тази причина започнах да се придвижвам с колело. Очаквах засилено полицейско присъствие в трамвая.

— Но не престана да идваш на терапия.

Валентин сви рамене и бръкна в раницата си.

— Шлемът и очилата за колоездачи успешно правят човека неузнаваем, нали? Колкото до теб, изобщо не ти бе хрумнало да ме подозираш. Мислеше ме за Пол Ставнес и туйто. А аз се нуждаех от сеансите, Ауне. Искрено съжалявам, че се налага да ги прекратим.

Ауне едва не изхлипа, когато видя как в ръката на Валентин, измъкната от раницата, проблясва хладно оръжие.

— Знаеш ли, че го наричат survival knife 34 34 Survival knife (англ.) — нож за оцеляване. — Б.пр. ? В твоя случай звучи малко подвеждащо. Но намира широко приложение. Повечето хора не разбират предназначението му — прокара върха на пръста си по назъбения профил. — Потръпват при вида му. И знаеш ли, Ауне? — Пак се усмихна с неизменната си тънка, противна усмивка. — Изцяло са прави. Прокараш ли ножа по нечий гръклян… — той показа, — острието се впива в кожата и я разцепва, а зъбците от другата страна пробиват онова, което се намира под кожата, например тънката ципа около кръвоносните съдове. Ако засегне главна артерия под високо налягане… гледката е поразителна, от мен да знаеш. Но недей да се страхуваш. Няма да си в съзнание да я видиш с очите си, обещавам.

Столе усети как всичко пред очите му се завъртя. Инфарктът в момента му се виждаше за предпочитане.

— Общо взето остава да изясним само един въпрос, Столе. Нали не възразяваш да се обръщам към теб на малко име, щом така и така нещата вървят към изживяване? Каква е диагнозата?

— Диа… диа…

— Диагнозата. От гръцки, означава „разпознаване“, нали? Какво не ми е наред, Столе?

— Не… не знам…

Последва толкова шеметен скок, че Ауне не би могъл да помръдне пръста си, дори да бе опитал. Валентин изчезна от полезрението му и когато отново чу гласа му, той идваше отзад, досами ухото му.

— Знаеш, разбира се. През целия си професионален живот си се занимавал с такива като мен. Не точно като мен, естествено, но подобни. Дефектна стока.

Столе вече не виждаше ножа. Усещаше го. До двойната си брадичка, докато дишаше тежко през носа. Светкавичният ход на Йертсен му се стори едва ли не свръхестествен. Ауне не искаше да умре. Живееше му се. Нямаше място за други мисли.

— Н… нищо ти няма, Пол.

— Валентин. Покажи малко уважение. Ще ти източа кръвта, докато моят член се налива с кръв. И ти твърдиш, че съм наред? — Той се изсмя в ухото на психолога. — Не на мене тия. Диагнозата.

— Луд за връзване.

Вдигаха глави и погледнаха към вратата, откъдето идваше гласът.

Високият, широкоплещест мъж запълваше цялата рамка. Прекрачи прага. Влачеше нещо, което Столе видя след секунда: лоста от стойката в приемната.

— Не се доближавай, ченге — просъска Валентин. Столе усети как ножът остърга кожата му.