Ю Несбьо - Полиция

— По принцип това е работата на демоните, да — Столе скри прозявката си.

— В такъв случай моят може да е доволен от постигнатото. Замалко да изнасиля младо момиче.

Столе застина и веднага затвори уста.

— Какво? Кога?

— Снощи. Момичето е бивша курсантка от Академията. Появи се изневиделица, докато претърсвах някогашната квартира на Валентин.

— Нима? — Столе си свали очилата. — Откри ли нещо?

— Прободен трион със счупено острие. Сигурно е там от години. Възможно е работниците да са го забравили, докато са ремонтирали тавана. Криминалните експерти ще сравнят режещата повърхност с острието, което открихме в Бергслиа.

— Друго?

— Не. А, впрочем открихме и мъртъв язовец.

— Язовец ли?

— Да. Направил си е бърлога в кухината между двата тавана.

— Хе-хе. Като в онази песен? И около нашата къща по едно време се навърташе язовец, но само в градината. Тези животни имат чудовищна захапка. Този, който сте намерили, вероятно е умрял по време на зимния сън, а?

Хари повдигна едното ъгълче на устните си.

— Ако този въпрос те занимава живо, ще назнача съдебномедицинска експертиза.

— Извинявай… — Столе поклати глава и пак си сложи очилата. — И така, момичето се е появило и ти си изпитал желание да я насилиш, така ли?

Хари преплете пръсти над главата си.

— Току-що предложих брак на жената, която обичам повече от всичко на този свят. Единствено искам двамата да бъдем щастливи заедно. Тъкмо си подредих живота, и този дявол изскочи отнякъде и… и… — той пак отпусна ръце.

— Защо млъкна?

— Защото седя тук и си измислям някакъв демон, макар да се досещам как ще го наречеш. Бягство от отговорност.

— И прав ли съм?

— Да, по дяволите. Същият негодник в нови дрехи. Наричал съм го Джим Бийм, преждевременната загуба на майка ми, натиск в службата, тестостерон, наследствена обремененост към алкохолизъм. Навярно донякъде е вярно, но съблека ли го, този демон се оказва не друг, а Хари Хуле.

— И твърдиш, че снощи Хари Хуле едва не е изнасилил младо момиче.

— Отдавна си фантазирам за това.

— Да изнасилваш?

— Не. Това момиче ме помоли да го направя.

— Да я насилиш? В такъв случай не става дума за изнасилване в истинския смисъл на думата.

— Първия път поиска да я чукам. Просеше си го, но беше моя студентка и я отблъснах. После започнах да си фантазирам как я насилвам. Не съм… — Хари прокара длан по лицето си, — не съм допускал, че тая у себе си такива пориви. Какво става с мен, Столе?

— Значи си имал и желание, и удобна възможност да я обладаеш насила, но си се въздържал, така ли?

— Прекъснаха ни. Да я насиля… Тя ме подкани да се включа в сексуалната ѝ игра. Аз обаче бях готов да поема ролята. Повече от готов.

— Добре, но продължавам да не разбирам защо говориш за изнасилване.

— Вероятно не в юридическия смисъл на думата, но…

— Но какво?

— Но ако се бях поддал и тя ме бе помолила да спра, не знам дали щях да успея.

— Не знаеш ли?

— Каква е диагнозата, докторе? — сви рамене Хари.

Столе си погледна часовника.

— Ще ми трябват още подробности, но ме чака пациент.

— Нямам време да посещавам редовно терапия. Издирваме убиец.

— В такъв случай — Ауне размърда обемистото си тяло на стола — … ще трябва да се задоволиш с изстрел на сляпо. Идваш при мен, защото изпитваш нещо, чиято същност се затрудняваш да определиш, а причината е, че чувството се опитва да се скрие зад друга маска. Защото не искаш да го допуснеш. Класическа форма на отричане. Същото като при мъже, които отказват да признаят пред себе си хомосексуалната си ориентация.

— Но аз изобщо не отричам, че съм способен да изнасиля! Признавам го и питам откъде се взе.

— Ти не си изнасилвач, Хари. Такъв не се става за една нощ. Според мен обясненията за състоянието ти са две. Възможно е да се преплитат. Първо, допускам, че изпитваш своеобразна агресия към това момиче и искаш да упражниш контрол. Или, казано на жаргон, да я изчукаш за наказание. Налучквам ли правилно?

— Мхм. Горе-долу. А второто обяснение?

— Ракел.

— Моля?

— Изпитваш влечение не към акта на насилие или към въпросното момиче, а към изневярата. Към измяната спрямо Ракел.

— Столе…

— По-спокойно. Търсиш помощта ми, защото искаш някой да ти каже онова, което вече си прозрял. Да ти го заяви на глас и в прав текст. Защото не смееш да го произнесеш, не искаш да се чувстваш така.

— Как?

— Изплашен си до смърт от предстоящото обвързване с Ракел. Мисълта за брака те е довела почти до паника.