Ю Несбьо - Полиция

— И защо?

— Понеже смея да твърдя, че след толкова години съм успял да те поопозная, смятам, че в твоя случай те парализира страхът да поемеш отговорност към други хора. Натрупал си негативен опит…

Хари преглътна. В гърдите му нещо набъбна като скоротечен злокачествен тумор.

— Когато някой е зависим от теб, започваш да пиеш, защото не можеш да понесеш целия този товар и изпитваш желание всичко да пропадне. Представи си, че строиш кула от карти. Почти си я довършил, но страхът от провал става толкова непосилен, че вместо да продължиш усилията с надеждата да успееш, събаряш всичко. Само и само да ускориш идването на разгрома. Според мен постъпваш по същия начин и сега. Искаш да проиграеш доверието на Ракел час по-скоро, защото си убеден, че е неизбежно. За да съкратиш дългата агония, изпреварваш събитията и разрушаваш проклетата кула от карти, симптоматична за начина, по който възприемаш връзката си с Ракел.

Хари искаше да отговори, но буцата, заседнала в гърлото му, затискаше думите.

— Деструктивно поведение — успя да промълви само той.

— Изконната ти нагласа е конструктивна, Хари. Просто се страхуваш. Боиш се, че ще причиниш болка — и на себе си, и на нея.

— С други думи, съм страхливец, това ли ми казваш?

Столе изгледа продължително Хари, пое си дъх да го поправи, но се отказа.

— Да, страхливец си. Защото — както аз виждам положението — наистина искаш нещата да се получат. Искаш да споделиш живота си с Ракел, да бъдеш в една лодка с нея, да се завържеш за мачтата, а после — да пристигнеш закъдето си тръгнал или да потънеш — но със същата тази лодка. Винаги изпадаш в такова състояние, когато се случи да дадеш някому обещание, Хари. Как се пееше в онази песен?

— No retreat, baby, no surrender 33 33 No retreat, baby, no surrender (англ.) — Не отстъпвай, скъпа, не се предавай — цитат от песен на Брус Спрингстийн. — Б.пр. — промърмори Хари.

— Ето разковничето към решението на проблема ти. Към твоята същност.

— Към моята същност — повтори едва чуто Хари.

— Помисли върху разговора ни. Ще продължим след оперативката в Котелното следобед.

Хари кимна и стана.

В коридора някакъв мъж — потен, в спортен екип — нервничеше. Погледна си демонстративно часовника и стрелна Хари със сърдит поглед.

Хари продължи по „Трамвайна“. През нощта не бе мигнал, а не беше и закусил. Изпитваше нужда от… Вслуша се в организма си. От питие. Прогони тази мисъл и влезе в първото кафене. Поръча тройно еспресо. Пресуши го на бара и поиска второ. Зад гърба си чу сподавен смях, но не се обърна. Изпи второто кафе по-бавно. Посегна към оставения на плота вестник. Забеляза интересно заглавие и отвори на съответната страница.

Рогер Йендем лансираше версията, че заради липсата на напредък в разследването на убийствата Общинският съвет ще предприеме кадрови рокади в полицията.

Столе покани в кабинета си Пол Ставнес, зае мястото си зад бюрото, а пациентът се отдалечи в ъгъла, за да си смени тениската със суха от раницата си. Ауне използва паузата да се прозине свободно, дръпна най-горното чекмедже и сложи вътре телефона така, че да го вижда. После вдигна глава и видя голия гръб на пациента си. След като започна да идва на сеансите с велосипед, Ставнес винаги се преобличаше в кабинета. Гърбом към психолога. Така направи и сега. С тази разлика, че сега прозорецът в кабинета стоеше отворен, защото Хари пуши. Светлината падаше под ъгъл, който позволи на Столе да види отражението на голите гърди на Пол Ставнес.

Пациентът бързо си нахлузи чиста тениска и се обърна.

— Уговореният предварително час трябва…

— … да се спазва — довърши Столе. — Съгласен съм с теб. Няма да се повтори.

— Има ли нещо? — вдигна глава Ставнес.

— Не, просто днес станах по-рано от обикновено. Ще оставиш ли прозореца отворен, за да влезе малко въздух?

— В кабинета не е задушно.

— Както искаш.

Ставнес понечи да затвори прозореца, ала спря. Изгледа продължително стъклото, после се обърна бавно към психолога. По лицето му изпълзя лека усмивка.

— Трудно ти е да дишаш, а, Ауне?

Столе усещаше стягане в гръдната област и в лявата ръка. Общоизвестни симптоми на инфаркт. Само че в неговия случай не се касаеше за сърдечна криза, а за чиста проба страх.

Столе Ауне се насили да говори спокойно и да не повишава глас:

— По време на последната сесия обсъждахме колко често си слушал „Тъмната страна на Луната“. Баща ти влизал в стаята ти и изключвал усилвателя, а ти си гледал как червената лампичка угасва. С нея е умирало и момичето, за което си мислел.