Ю Несбьо - Полиция

— Катрине?

Никакъв отговор.

Хари потърси с поглед лоста, който бе оставил на пода. Видя го и се сниши съвсем тихо. Стъпи върху пода, чу как някой дръпна отривисто найлоновата завеса и съобрази, че няма да достигне желязото навреме.

— Ето че пак се срещаме — обади се бодро гласът.

Хари вдигна глава. Заради светлината срещу него му отне няколко секунди да разпознае лицето веднага. Изруга мислено. През следващите мигове умът му се опита да набележи възможностите за вероятна развръзка, но зацикли на въпроса „Какво, по дяволите, ще се случи оттук насетне?“

Носеше сак на рамо. Пусна презрамката, сакът се свлече и тупна изненадващо силно на пода.

— Какво правиш тук? — попита дрезгаво Хари.

Вече ѝ бе задавал този въпрос. Повтаряше се и нейният отговор:

— Бях на тренировка. По ръкопашен бой.

— Това не е отговор, Силие.

— Напротив — Силие Гравсенг издаде напред левия си хълбок.

Беше облечена в тънко спортно яке и черен клин. На краката — маратонки, косата — вързана на конска опашка. На устните ѝ лепнеше загадъчна усмивка.

— Докато тренирах, те видях да излизаш от Академията. Проследих те.

— Защо?

— Вероятно за да ти дам още един шанс — сви рамене тя.

— Какъв шанс?

— Да осъществиш желанието си.

— А именно?

— Едва ли има нужда да уточнявам — тя наклони глава. — Видях го в очите ти в кабинета на Крун. Не те бива да си придаваш непроницаем вид, Хари. Искаш да ме чукаш.

Хари посочи сака.

— Да не се упражняваш да хвърляш шурикени и прочее нинджа оръжия?

Гласът му звучеше хрипкаво заради пресъхналата уста.

Погледът на Силие Гравсенг зашари из стаята.

— Нещо такова. Тук дори си имаме легло.

Тя взе сака, мина покрай Хари, придърпа един стол. Просна сака на леглото и се опита да отмести големия диван, който ѝ препречваше пътя, но той не помръдна. Силие се наведе, хвана облегалката и дръпна. Хари видя как якето ѝ се надигна и оголи плътта ѝ. Мускулите на бедрата ѝ се стегнаха.

— Няма ли да ми помогнеш? — простена тя.

Хари преглътна на сухо.

По дяволите, по дяволите!

Русата ѝ опашка подскочи на гърба ѝ. Като проклета дръжка. Платът се впи между бузите на дупето ѝ. Тя застина. Беше усетила нещо. Какво си мислеше той.

— Така ли? — прошепна тя. — Така ли ме искаш?

Той не отговори. Усети начеващата ерекция като закъсняла болка след удар в стомаха, която плъзва по слабините. Кръвта забуча в главата му, сякаш вътре бълбукаха мехурчета. Издигаха се и се пукаха, а шумът ставаше все по-силен. Хари пристъпи крачка напред. Спря.

Тя извърна наполовина глава, но сведе очи към пода.

— Какво чакаш? — прошепна тя. — Да не би да искаш… да се съпротивлявам?

Хари преглътна. Не функционираше на автопилот. Съзнаваше какво прави. Това бе той. Постъпките му го определяха. Но макар да си го каза на глас, щеше да се поддаде. Или не?

— Да — чу собствения си глас. — Спри ме.

Видя как тя повдигна леко задните си части. Сякаш извършваше ритуал от животинския свят. Навярно все пак той се намираше под властта на инстинктите, програмирани от природата в него. Докосна кръста ѝ, извивката, прокара длан по потната ѝ гола кожа над прашките. Пъхна два пръста под ластика. С едно дръпване щеше да ги свали. Тя се бе подпряла с едната си ръка на облегалката, а другата се губеше в разкопчания сак.

— Ще се опитам — прошепна тя. — Ще се опитам.

Хари си пое дъх продължително, на пресекулки.

Мярна някакво движение. Толкова светкавично, че не успя да реагира.

— Какво има? — попита Ула, докато окачваше палтото на Микаел в гардероба.

— В смисъл? — попита той на свой ред и разтърка лицето си с длани.

— Ела — тя го поведе към дневната, настани го на дивана, застана зад него, напипа трапецовидния мускул между раменете и тила и стисна. Микаел простена. — Е?

— Исабеле Скойен — въздъхна той. — Предложила е бившият главен секретар да се включи в разследването, докато разплетем убийствата.

— Това не е толкова лошо, нали? Самият ти ми каза, че се нуждаете от още кадри.

— Но на практика това означава той да изпълнява длъжността на действащ главен секретар, а аз да му правя кафе. Нали разбираш, че не мога да понеса подобно унижение.

— Това е само временно, нали?

— А после? След като случаят бъде разрешен под негово, а не под мое ръководство? Тогава какво? Общинският съвет ще прецени, че вече не е толкова напечено и е безопасно неопитният наследник да се върне на поста си? Ох!