Ю Несбьо - Полиция

Бившият старши инспектор кимна на чистачката и хукна по стълбите.

Хем беше изморен, хем удивително бодър. В приповдигнато състояние на духа. Готов за още.

Чу някой да го вика по име, докато подминаваше кабинета на Арнол, спря и подаде глава вътре. Колегата му сплете пръсти зад чорлавата си глава.

— Какво е усещането пак да станеш действащ полицай?

— Хубаво е. Отбих се да проверя контролните по тактическо разследване.

— Не бери грижа за тях. Аз ги поех — Арнол потупа с пръст горния лист от купчината пред себе си. — Гледай да хванете онзи негодник.

— Добре. Благодаря ти, Арнол.

— Да не забравя: някой е влязъл с взлом.

— Тук?

— В тренировъчната зала. Разбили са шкафа с оборудване, но са взели само две палки.

— По дяволите. А по вратата на залата не открихте ли нещо?

— Няма следи от насилствено влизане. Най-вероятно е някой от вътрешните. А може тукашен служител да е пуснал крадеца или да му е услужил с картата си за достъп.

— Няма ли начин да се разбере кой е?

— В сградата не се съхраняват скъпи предмети — сви рамене Арнол. — Затова в бюджета не са предвидени средства за регистрация на влизащите в сградата, за видеонаблюдение и денонощна охрана.

— Тук няма огнестрелни оръжия, дрога и сейфове, но пък сигурно се намират и по-оборотни стоки от полицейски палки?

Арнол се усмихна накриво.

— Иди да провериш дали не са ти отмъкнали компютъра.

Хари продължи нататък по коридора. Влезе в кабинета си, установи, че всички вещи са непокътнати, и седна зад бюрото. Зачуди се с какво да се захване. Беше предвидил вечерта да проверява контролни, а у дома го чакаха зловещи сенки. В отговор на колебанията му телефонът завибрира.

— Катрине?

— Здрасти. Сетих се нещо — в гласа ѝ се долавяше оживление. — Спомняш ли си, че двете с Беате разпитвахме Иря — хазяйката на Валентин?

— Онази, която му е осигурявала фалшиво алиби?

— Същата. Спомена, че сред вещите му се натъкнала на снимки на изнасилени жени. На една от тях разпознала ботушите му и тапета в спалнята.

— Мхм. И предполагаш…

— … макар да не звучи особено правдоподобно, е възможно спалнята да е сцена на престъпление. Свързах се с новите собственици. Те живеели при родителите на мъжа, докато ремонтирали къщата. Не възразяват да ни услужат с ключовете, за да влезем да огледаме.

— Нали се разбрахме да не издирваме Валентин.

— Нали щяхме да търсим където е светло?

— Едно на нула за теб, умнице. Пък и кварталът ми е съвсем наблизо. Ще ми продиктуваш ли адреса?

Хари го записа.

— На две крачки оттук е. Тръгвам веднага. Ти ще дойдеш ли?

— Да, но така се увлякох, че пропуснах да се нахраня — обясни тя.

— Добре, ела, когато приключиш.

В девет без четвърт Хари вървеше по плочника към пустата къща. До стената стояха празни кофи за боя и навит на руло найлон, а изпод брезента се подаваха дъски. Следвайки указанията на собствениците, Хари слезе по малкото каменно стълбище и продължи по плочките. Отключи вратата към сутерена и веднага го лъхна миризмата на лепило и боя. И другата миризма, за която говореха собствениците. Именно тя се явяваше една от причините да започнат ремонт. Не успели да открият източника на зловонието, но то се носело из цялата сграда. Повикали санитарен инспектор, ала той само заключил, че такава миризма обикновено идва от мъртви гризачи и за да открият източника, трябва да разковат пода и да разкъртят стените.

Хари включи осветлението. Прозрачен найлон със сиви отпечатъци от ботуши с груб грайфер покриваше пода в коридора. Върху найлона бяха струпани сандъци с инструменти, чукове, лостове и дрелки, опръскани с боя. От стената бяха отпрани няколко дъски и се виждаше изолацията. В сутерена, освен коридора, се намираше малка кухня, баня, голяма стая и преградена със завеса спалня. Ремонтът още не бе стигнал дотук и в помещението бяха складирани мебелите от другите стаи. За да ги предпазят от праха, бяха опънали дебела, матова найлонова завеса, която довя на Хари асоциации за кланица, хладилни помещения и отцепено местопрестъпление.

Вдиша миризмата на разтворители и гнилоч. Заключението му съвпадаше с това на санитарния инспектор само донякъде: да, мъртво същество, но един-единствен нищожен мъртъв гризач не би могъл да излъчва такава смрад.

Работниците бяха избутали леглото в ъгъла, за да освободят място за другите мебели, и в претъпканото помещение Хари се затрудняваше да си представи къде е било заснето изнасиленото момиче. Катрине обеща да навести Иря и да я помоли да потърси снимките, но ако наистина Валентин беше полицейският касапин, Хари знаеше едно нещо със сигурност: убиецът няма да остави уличаващ го снимков материал просто така в бившата си квартира. Или бе унищожил фотографиите, или след преместването си ги бе скрил другаде.