Ю Несбьо - Полиция

— Открили ли сте свързващ елемент между Валентин и Карлсен? — попита, сякаш да я опровергае, Хари.

— Засега не — отговори Катрине. — Не са си разменяли телефонни обаждания, а на името на Валентин няма регистрирани плащания с карта нито в клуба, нито където и да било в Драмен. Никакви електронни следи не показват, че двамата са общували. Никой от познатите на Калснес не е виждал човек с описанието на Валентин. Това, разбира се, не е гаранция, че двамата не са…

— Права си — Хари стисна силно клепачи. — Само питам.

Отново се възцари мълчание. Всички продължаваха да наблюдават съсредоточено Хари.

— Какво? — той отвори едното си око.

Никакъв отговор.

— Не очаквайте да тръгна по вода или да превърна водата във вино.

— Не очакваме чудеса — увери го Катрине. — Достатъчно е да помогнеш на четирима слепци да прогледнат.

— Самият аз не виждам нищо.

— Нали работата на лидера е да внушава на хората си, че няма невъзможни неща.

— Лидер? — Хари се усмихна и се понадигна върху стола. — Разясни ли с какъв статут се ползвам, Хаген?

Началникът си прочисти гърлото.

— Хари вече не притежава полицейски правомощия и е привлечен в екипа в качеството му на вещо лице — какъвто е и Столе. Следователно Хари няма право да изисква заповеди за обиск, да носи оръжие или да извършва арест на заподозрени. Служител с неговия статут не може да оглавява оперативно звено. Много е важно да спазваме нормативната уредба, защото само си представете, че заловим Валентин, подсигурили сме се с убедителни доказателства, но адвокатът му открие административно нарушение…

— Чувал съм — подхвана Ауне, докато с гримаса тъпчеше тютюн в лулата си, — че такива консултанти като Хари вземат хонорари, за които ние, психолозите, не можем и да мечтаем. Затова дайте да оползотворим добре времето. Кажи нещо умно, Хари.

Хари сви рамене.

— Както виждате — Столе лапна незапалената лула с ехидна усмивка, — вече сме изчерпили всичките си прозорливи хрумвания. И не ни осеняват нови.

Хари се загледа в дланите си и си пое дъх.

— Не знам доколко има смисъл да говоря, защото тази хипотеза ми се струва недоносче. Ето обаче как разсъждавам аз… — вдигна глава и срещна четири чифта широко отворени очи. — Наясно съм, че Валентин Йертсен е главен заподозрян, но за зла беда не можем да го открием. Затова предлагам да си намерим нов заподозрян.

Катрине Брат не повярва на ушите си.

— Какво? Да нарочим просто така някой друг?

— Няма да го нарочваме. Работата ни е да очертаем кръг от съмнителни лица, заподозрени в различна степен. И после да преценим доколко е рационално да ги проверим. Например, астрономите са установили, че да има живот на Луната, е по-малко вероятно, отколкото на планетата Глийзе 581-д, където поради оптимално отстояние от Слънцето водата нито замръзва, нито кипи. И все пак човекът първо е проверил дали Луната е обитаема.

— Четвъртата заповед на Хари Хуле: „Търси там, където е най-светло.“ Или беше петата? — замисли се Бьорн Холм.

— Началникът връчи на екипа мандат само за издирването на Валентин. Всичко останало е в прерогативите на голямата разследваща група. Белман няма да позволи своеволия.

— Моите почитания — намеси се Хари, — но Белман да върви по дяволите. Не се пиша по-умен от вас, обаче съм свежа кръв и гледам нещата с непредубедени очи.

— Само не ми пробутвай тия за фалшивата ти скромност… — изсумтя Катрине.

— Е, поне засега ще се преструваме, че сме на едно ниво — отвърна Хари, без по лицето му да трепне и мускул. — Дайте да почнем отначало. Мотив. Що за човек убива полицаи, които не са успели да разкрият убийство? Защото именно това е обединяващият фактор между жертвите, нали? Е, какво ще кажете?

Хари скръсти ръце на гърдите си, смъкна се на стола, затвори очи и зачака.

Бьорн Холм пръв наруши мълчанието:

— Близък на някой от загиналите.

— Жертва на изнасилване — включи се и Катрине. — Или полицията не ѝ е повярвала, или разследващите не са си свършили работата. Убиецът очевидно наказва полицаи, които не са разкрили извършители на сексуални престъпления.

— Рене Калснес не е бил изнасилен — възрази Хаген. — Ако искам да отмъстя за небрежността при разследването на засягащо ме престъпление, ще убия само преките участници в конкретното следствие, а не полицаи извън него.

— Продължавайте — насърчи ги Хари. — После ще отсеем най-добре обоснованите версии. Столе?

— Несправедливо осъдени. Лежали са в затвора, лепнато им е доживотно клеймо, изгубили са статуса, самочувствието и авторитета си. Най-опасни са лъвовете, отритнати от прайда. Вече не изпитват отговорност, а само омраза и огорчение. Дори с цената на голям риск са склонни да си отмъстят, защото животът им и бездруго е обезценен. Стадни животни са и не се боят, че ще изгубят нещо. Желанието да причинят страдание на онези, които са ги накарали да страдат, е основната им мотивация да стават сутрин.