Ю Несбьо - Полиция

Що за глупости! Хари не знаеше абсолютно нищо. Абсурд! Ако наистина разполагаше със сведения, нямаше да ги изтърси просто така, като провокация. Но проклетникът се бе добрал до случая с педала от КРИПОС, когото двамата с Микаел пребиха. Как изобщо се разчу това?

Онзи тип се пусна на Микаел. Опита се да го целуне в съвещателната зала. Микаел се опасяваше да не би някой да ги е видял.

Причакаха педала в гаража му и нахлузиха качулка на главата му.

Трюлс го налагаше, а Микаел само гледаше. Нищо ново.

Микаел се намеси малко преди нещата да излязат извън контрол и спря Трюлс. Не. Когато тръгна да го обуздава, нещата вече бяха излезли от контрол. Оставиха нещастника проснат на пода.

Микаел го затресе яко шубе. Повтаряше, че този път са прекалили, че мъжът вероятно е получил сериозни наранявания и може да реши да ги съди за нанасяне на телесна повреда. Това беше бойното кръщение на Трюлс в манипулирането на доказателства.

С Микаел включиха сигналната светлина и полетяха с бясна скорост към „Юстисен“. Там прередиха цялата опашка пред бара и поискаха да платят за две безалкохолни бири, които поръчали половин час по-рано. Барманът кимна и изрази радостта си, защото все още се намират почтени хора. А Трюлс му остави толкова щедър бакшиш, че барманът несъмнено щеше да ги запомни. Взе касовия бон, където бе отпечатан часът и датата на плащане, и заедно с Микаел отидоха в Експертно-криминалния отдел, където дежуреше някакъв новобранец с амбиции да работи като следовател. Обясниха му, че е възможно някой да се опита да ги натопи за нападение, затова искат от него да ги провери. Новобранецът ги претърси набързо и съвсем повърхностно прегледа дрехите им. Не откри нито телесни секрети, нито кръв. После Трюлс закара Микаел до дома му и се върна в гаража на нещастника. Нямаше го, ала кървавата диря показваше, че е успял сам да се добере до вратата. Значи не беше получил животозастрашаващи контузии. Трюлс обаче старателно почисти помещението, за да заличи евентуални следи и прибирайки се, запокити палката в морето.

На следващия ден техен колега се обади на Микаел и му съобщи, че педалът се обадил от болницата и поискал да заведе жалба за нанасяне на тежка телесна повреда. Трюлс веднага отиде в болницата, изчака визитацията да приключи и обясни на педала, че двамата с Белман са си опекли работата и каузата му е обречена. Светна го и по въпроса какво го очаква, ако продължи да плямпа или се весне пак на работа.

Повече нито видяха, нито чуха нещо за педала от КРИПОС. И всичко това благодарение на него. На Трюлс Бернтсен. Майната му на Микаел Белман. Трюлс неведнъж бе спасявал кожата на този мръсник. Досега. И изведнъж се оказва, че Хари Хуле се е добрал до случая. А Хуле винаги предвещава проблеми. И може да стане опасен. Прекалено опасен.

Трюлс Бернтсен се огледа в огледалото. Атентатор и половина.

А това беше само началото.

Излезе и отиде при другите. Хвана последните изречения от речта на Микаел Белман:

— … надяваме, че цялата гилдия е замесена от тестото на Беате Льон. От нас зависи да го докажем. Само така ще почетем паметта ѝ, както тя би искала. Ще го пипнем. Наздраве!

Трюлс се взираше в другаря си от детинство, докато другите вдигаха чашите нагоре както воини — копията си по команда на предводителя. По лицата им беше изписана тържествена, мрачна решителност. Белман кимна, сякаш да затвърди постигнатото единодушие. Трюлс виждаше вълнението му. Белман се бе разчувствал от мига, от собствените си думи, от тяхното влияние, от силата, която упражняваха върху присъстващите.

Трюлс пак излезе в коридора към тоалетните, застана до игралния автомат, пусна монета в телефона и вдигна слушалката. Набра дежурната оперативна част.

— Свързахте се с полицията.

— Искам да подам анонимен сигнал. Куршумът, иззет по случая „Рене Калснес“… Знам от кое оръжие е изпре… изстре… — Трюлс се опитваше да говори бързо, защото знаеше, че обаждането му ще бъде записано и после органите на реда ще го прослушат, но езикът му не слушаше командите от мозъка.

— Обърнете се към следователите от Отдела за борба с насилието или към КРИПОС — прекъсна го диспечерът. — Днес обаче всички колеги са на погребение.

— Знам! — изтърси Трюлс и се улови, че говори прекалено високо. — Исках само да споделя наличните ми сведения.

— И имате информация от кое оръжие е произведен изстрелът?

— Да… Вижте…

— По номера съдя, че се обаждате от „Юстисен“. В момента и колегите са там.