Ю Несбьо - Полиция

— Трябва да помогнеш на Гюнар и на колегите си, Хари.

Хари се сепна. Погледна я въпросително.

Тя кимна към олтара, където неколцина мъже вече бяха застанали в готовност до ковчега. Гюнар Хаген, Бьорн Холм, Катрине Брат, Столе Ауне и братът на Як Халвуршен. Хаген беше предупредил Хари да поеме ковчега от противоположната страна на девера на Беате, защото двамата са почти еднакво високи.

Хари стана и тръгна бързо по пътеката между пейките.

Трябва да помогнеш на Гюнар и на колегите си, Хари.

Своеобразно ехо от думите ѝ снощи.

Хари размени дискретни знаци с мъжете и зае свободното място.

— На три — изкомандва едва чуто Хаген.

Звуците от органа започнаха да се застъпват, да набъбват.

Изнесоха Беате Льон на дневна светлина.

Опечалените се събраха в „Юстисен“ и вътре стана възтясно.

От тонколоните бумтеше парче, което Хари и преди бе чувал там. „I Fought the Law“ — „Обявих война на закона“ — в изпълнение на Боби Фълър Фор. Продължението вдъхваше оптимизъм: „… and the law won“ — „… и законът победи“.

След траурната церемония Хари се отдели от другите, за да изпрати Ракел до високоскоростния влак за летището. По време на краткото му отсъствие част от бившите му колеги бяха успели да си пийнат порядъчно. В битността си на трезвен аутсайдер Хари забелязваше паническото усърдие, с което се наливаха, все едно се возеха на потъващ кораб. От няколко маси гърмеше пиянско пригласяне в подкрепа на Боби Фълър и тържеството на закона.

Хари направи знак към масата на Катрине Брат и носачите на ковчега, че ще се върне след малко, и отиде в тоалетната. Тъкмо пусна струята, до него застана мъж и си смъкна ципа.

— Тук сме се събрали ченгета — изломоти той. — Какво, по дяволите, правиш при нас?

— Пикая — отвърна Хари, без да го поглежда. — А ти? Да не унищожаваш доказателства?

— Не се захващай с мен, Хуле.

— Ако се бях захванал, нямаше да се разхождаш на свобода, Бернтсен.

— Внимавай в картинката — изръмжа Трюлс и със свободната си ръка се подпря на стената над писоара. — Не съм решил, не съм те уличил в убийство. На оня руснак в бара „Come As You Are“. Всички в полицията знаят, че си бил ти, но само аз имам начин да го докажа. Затова не ти стиска да ми се перчиш.

— Да ти кажа ли какво знам аз, Бернтсен? Руснакът беше наркодилър и се опита да ме очисти. Ако смяташ, че сега ти се откриват добри шансове, пробвай се. Няма да ти е за пръв път да посегнеш на полицай.

— Какво?

— Двамата с Белман май бяхте пребили един педал или греша?

Хари чу как силната струя на Бернтсен изведнъж секна.

— Пак ли си на градус, Хуле?

— Мхм — Хари си закопча ципа. — Да мразиш полицаи този сезон явно е на мода.

Отиде до умивалника. В огледалото видя, че кранчето на Бернтсен е пресъхнало. Хари си изми ръцете, подсуши ги. Тръгна към вратата.

— Пак те предупреждавам: не ми се пречкай. Накиснеш ли ме, ще те повлека с мен — просъска Бернтсен.

Хари се върна в салона. Боби Фълър изпълняваше финалните фрази от парчето. То напомни на Хари колко пълен със случайни съвпадения е животът ни. През 1966 година бяха открили Боби Фълър мъртъв в колата му с дрехи, пропити с бензин. Тогава тръгнали слухове, че са го убили полицаи. Загинал е на двайсет и три години — на колкото бе издъхнал и Рене Калснес.

Започна следващото парче. Бандата „Суперграс“ и „Caught by the Fuzz“.

Хари се усмихна. Фронтменът Газ Кумбс пееше как ченгетата го пипват и го карат да им „пее“ за други бандити. Двайсет години по-късно полицаите си пускаха тази песен в прослава на гилдията. Sorry, Gaz.

Хари огледа помещението. Мислено се върна към снощния си продължителен разговор с Ракел. Обсъждаха какво може да заобиколи човек, да избегне, да прескочи в живота си. И от кое няма как да избяга. Защото смисълът на живота се корени именно в човешкия дълг. Всичко друго — любовта, мирът, щастието — са производни от това необходимо условие. Ракел беше по-активна. Обясни му, че е неизбежно: сенките от кончината на Беате са прекалено дълги и ще хвърлят мрак върху онзи злощастен юнски ден, когато зверски прекършиха живота ѝ, независимо колко истерично ще грее слънцето. Длъжен е. Заради тях двамата. Заради всички. В името на…

Хари си проправи път до масата на носачите.

Хаген стана и издърпа запазения за него стол.

— Е? — попита кратко началникът.

— Бройте ме с вас.

Трюлс стоеше до писоара, все още парализиран от думите на Хари. Да мразиш полицаи този сезон явно е на мода. Дали надушваше нещо?