Ю Несбьо - Полиция

Хари обходи с поглед пода, стените, тавана и пак се върна на отражението си в прозореца, който гледаше към вечерния мрак в градината. В стаята имаше нещо клаустрофобично, ала ако тук действително бе извършено престъпление, уликите мълчаха. Оттогава, разбира се, бе изминало много време, в промеждутъка се бяха случили куп неща. Бяха останали единствено същите тапети и упоритата миризма.

Хари отново се загледа в тавана. Продължително. Клаустрофобия. Защо усещането го спохождаше тук, а не в дневната? Изпъна снага и протегна ръката си нагоре. Върховете на пръстите му почти докоснаха тавана. Гипсови плочи. Отиде в дневната и повтори процедурата. Не успя да достигне тавана.

С други думи, таванът в спалнята беше по-нисък. През седемдесетте мнозина предприемаха тази стъпка, за да пестят от ток за отопление. Кухината, останала между двете плоскости, можеше да се използва за тайник.

Хари излезе в коридора, взе от единия сандък с инструменти лост тип „кози крак“ и се върна в спалнята. Вцепени се, когато погледът му се спря на прозореца. Знаеше, че окото реагира автоматично на движение. Стоя неподвижно две секунди. Оглеждаше се и се ослушваше. Нищо.

Пак насочи вниманието си към тавана. Нямаше следи, но с гипсовите плочи беше лесно. Достатъчно е да изрежеш голямо парче от гипсокартона, после да го уплътниш, да шпакловаш и да пребоядисаш целия таван. По предположение на Хари за цялата работа стигаше половин ден, стига да си ефективен.

Качи се на стола, стъпи с два крака на подлакътниците и стисна лоста в ръка. Хаген беше съвсем прав: ако следовател без синя бланка — заповед за обиск — събори нечий таван без негово позволение, съдът положително няма да приеме доказателствата, придобити по неправомерен път.

Хари заби желязото. То проби гипсокартона с глух стон и по лицето му се посипа вар.

А Хари не притежаваше дори полицейски правомощия. Подпомагаше следствието в качеството си на експерт, частно лице, което за подобни хулигански действия подлежи на съдебно преследване. Ала той беше готов да плати цената.

Затвори очи и запъна назад лоста. По раменете и челото му паднаха откъртени парчета гипсокартон. Блъсна го остра миризма. Тук се усещаше още по-силно. Заби лоста на друго място и разшири отвора. Огледа се какво да постави върху стола, та да провре глава през дупката.

Ето пак: някакво движение до прозореца. Скочи на пода и се приближи. С длани направи „капаци“ от двете страни на очите си, за да не го заслепява светлината, и се наведе към стъклото. В тъмното различи единствено силуетите на ябълковите дръвчета. Клоните на едно от тях се поклащаха. Вятър ли се бе появил?

Хари пак се обърна към стаята. Забеляза подходяща за целите му пластмасова кутия от ИКЕА, постави я върху стола и тъкмо да се покачи, чу звук от коридора. Пропукване. Постоя неподвижно. Ослушваше се напрегнато. Шумът не се повтори. Постара се да си внуши, че такова пукане се чува във всички стари къщи, когато се извие силен вятър. Стъпи върху кутията и внимателно се изправи. Подпря длани на тавана и провря глава през пролуката в облицовката.

Зловонието беше толкова силно, че очите му се наляха със сълзи, и той притаи дъх. Познаваше тази смрад: плът в онази фаза на разложение, когато имаш чувството, че отделящите се газове са опасни за вдишване. Хари се бе сблъсквал с толкова остра миризма само веднъж: бяха открили труп, престоял две години в тъмно мазе, и пробиха найлона, в който беше увит.

Това тук не можеше да е гризач. И цяло семейство гризачи не би изпускало такава смрад. В кухината цареше мрак, а главата му препречваше пътя на светлината отдолу, но Хари различи смътните очертания на предмет отпред. Изчака зениците му да се разширят, за да погълнат и малкото налична светлина. Разбра какво е. Дрелка. Не, не дрелка, а прободен трион. Имаше обаче и нещо друго, което той не виждаше, но долавяше присъствието му. Нещо… Гърлото му се сви. Шум. От стъпки. Под него.

Опита се да си извади главата, но отворът сякаш се беше стеснил и ръбовете му продължаваха да се сближават около гърлото му, искаха да го приклещят в свърталището на разлагащата се плът. Усети първите пристъпи на паника, провря пръсти между ръбовете на отвора и врата си и отчупи няколко парчета. Измъкна си главата.

Стъпките бяха заглъхнали.

Кръвоносните съдове на врата му пулсираха. Изчака да се успокои напълно. Извади запалката от джоба си, пъхна ръка в отвора и я щракна. Тъкмо да провре отново глава, забеляза как зад найлоновата завеса пред дневната се очерта фигура. Стоеше зад завесата и го гледаше. Хари се прокашля.