Ю Несбьо - Фантом

— Никога ли не сте разговаряли?

— Срещали сме се два-три пъти за кратко, но нищо повече.

Хари огледа ръката на Стайн. Раничката приличаше на получена по време на работа. Освен нея обаче не се забелязваха никакви белези. Стайн Хансен изглеждаше стабилен — от онези, които оцеляват и надмогват житейските несгоди.

— Приеми съболезнованията ми за случилото се с брат ти — Хари стана.

— Несъщ брат — поправи го Стайн.

— Мхм. Ще ми дадеш ли номера си? Може да изникне нещо важно.

— Като например?

Двамата се спогледаха. В настъпилото мълчание отговорът увисна — повече от недвусмислен, но непоносим за произнасяне. Човъркайки раничката, Стайн я разкървави и по ръката му потече тънка червена струйка.

— С едно мога да ти помогна — обади се Стайн Хансен, когато Хари излезе на стълбите. — Вече съм разпитвал на улица „Юрте“, на „поста“, из околните паркове, в клиниките за наркомани, в обществените стаи за целене 59 59 Специално обособени помещения, предназначени само за зависими, използващи венозни наркотици. Те имат право да си инжектират еднократна доза, внесена от самите тях. Тези „стаи“ са създадени с цел да се ограничи броят на свръхдозите, на заразяването с хепатит и СПИН, както и зависимите да се информират за опасностите и последствията от приема на наркотици. — Б.пр. , из района на проститутките. Не си губи времето да я търсиш там.

Хари кимна и си сложи дамските очила.

— Не си изключвай телефона, става ли?

Хари тръгна към „Лори“ за обяд, но още на стълбите усети алкохолен глад и се отказа. Влезе в ново заведение точно срещу Литературната къща, ала след като набързо сканира клиентелата, предпочете да хапне в „Пла“.

— Нещо за миене? Singha?

— Не, благодаря.

— Tiger?

— Имате ли обикновена бира?

Сервитьорът схвана намека и се върна с чаша вода.

Хари изяде порция кралски скариди и пилешко, но отказа да опита наденички по тайландски. Позвъни на домашния телефон на Ракел и я помоли да прегледа дисковете му. Част от колекцията му бе останала в Холменколен. Носеше ги там, за да ги слуша и за да „спасява“ с тях Ракел и Олег. Елвис Костело, Майлс Дейвис, „Лед Цепелин“, „Каунт Бейси“, „Джейхокс“, Мъди Уотърс. Уви, любимите му музикални легенди не успяха да предотвратят нещастията, стоварили се върху най-близките му хора.

Сега Ракел държеше на отделен рафт в аудиоколекцията си дисковете му, които тя без грам ирония наричаше „музиката на Хари“.

— Прочети ми заглавията на всички парчета — помоли той.

— Шегуваш ли се?

— Ще ти обясня по-късно.

— Добре. Първият албум е на „Ацтек Камера“.

— Да не си ги…

— Да, подредих ги по азбучен ред — малко смутено призна тя.

— Така правят мъжете.

— Така правиш ти, а това все пак са твоите дискове. Да продължавам ли?

Двайсет минути по-късно стигнаха до буква W и „Wilco“. Дотук парчетата не породиха никаква асоциации в съзнанието на Хари. Ракел току въздишаше тежко, но продължаваше да чете:

— „When You Wake Up Feeling Old“.

— Мхм. Следващото…

— „Summerteeth“.

— Нататък.

— „In A Future Age“.

— Чакай!

Ракел млъкна.

Хари се разсмя.

— Какво смешно има?

— В припева на „Summerteeth“ се пее „It’s just a dream he keeps having“.

— Това не звучи особено красиво, Хари.

— И още как! Тоест, оригиналът е страхотен. Няколко пъти съм го пускал на Олег, но той е схванал текста като „it’s just a dreamy Gonzales“. — Хари продължаваше да се смее и започна да припява: — It’s just a dreamy Gon…

— Моля те, Хари.

— Добре, спирам. Ще провериш ли нещо в Гугъл?

— Какво?

— Намери сайта на „Wilco“ и провери дали през тази година са изнасяли концерт в Осло. Ако да, запомни и къде.

Ракел остави слушалката и се върна след шест минути.

— Само един — докладва тя и упомена точното място, където се е провело събитието.

— Благодаря.

— Пак говориш с онзи глас.

— С кой?

— На нетърпеливото момче.

В четири следобед над фиорда в Осло долетя вражеска армада от застрашителни стоманеносиви облаци. Хари зави към парка „Фрогнер“ и паркира на булевард „Турвал Ериксен“. Позвъни три пъти на Белман без резултат, после се обади в Главното управление и оттам му обясниха, че началникът на ОРГКРИМ си е тръгнал по-рано за тренировка със сина си в тенисклуб „Осло“.

Хари вдигна глава към надвисналите облаци. После влезе в спортния комплекс, собственост на Норвежкото сдружение по тенис.

Великолепна база, оборудвана с кортове с мека и твърда настилка и централен корт с трибуни. Въпреки това в момента бяха заети само две от дванайсетте игрища. Традиционно норвежците тренират футбол и ски бягане. Заявиш ли, че играеш тенис, мигом ще те стрелнат с мнителни погледи и ще се разшушукат.