Ю Несбьо - Фантом

Хари откри Белман лесно. Вадеше топки от желязна кошница и внимателно ги подаваше на момче, което вероятно отработваше бекхенд. Явно малкият се затрудняваше, защото топките отскачаха във всички посоки.

Хари влезе през вратичката зад Белман и застана до него.

— Май не му идва съвсем отръки — отбеляза Хари и извади цигарите си.

— Здравей, Хари — Микаел Белман продължи да подава топки на момчето. — Ще свикне.

— Забелязвам известна прилика, да не е…?

— Синът ми, да. Филип, на десет.

— Времето лети. Има ли заложби?

— Не е наследил моя талант, но още не съм изгубил надежда. Ще се научи — с малко повече натиск.

— А аз си мислех, че този възпитателен метод вече е отживелица.

— В наше време правим мечешки услуги на децата си, Хари. Размърдай се, Филип!

— Откри ли нещо за Мартин Пран?

— За Пран?

— Прегърбеният странник от Онкологичния център.

— А, да; интуицията. И да, и не. Проверих, но не намерих нищо съмнително. Чист като сълза.

— Мхм. Идвам и с друга молба.

— Свий коленете! Каква молба?

— Съдебна заповед за ексхумацията на Густо Хансен, за да изземем проба от кръвта изпод ноктите му за нов лабораторен анализ.

Белман сне поглед от сина си и стрелна Хари, за да разбере дали не се шегува.

— Разполагаме с напълно легитимно самопризнание за убийството, Хари. Бъди сигурен, че ще ни откажат.

— Пробата с кръвта е изчезнала на път към лабораторията.

— Такива неща се случват.

— Изключително рядко.

— И чия подозираш, че е кръвта?

— Не знам.

— Не знаеш?

— Ако първата проба е изгубена нарочно, значи е представлявала опасност за някого.

— Например за дилъра на спийд, който призна за убийството… Адидас?

— Крис Реди.

— Защо продължаваш да чепкаш този въпрос, въпреки че пуснаха Олег?

— При бекхенд момчето не трябва ли да държи ракетата с две ръце?

— Разбираш ли от тенис?

— Гледал съм мачове по телевизията.

— Бекхендът, изпълняван с една ръка, развива характера.

— Дори не съм сигурен дали кръвта под ноктите на Густо има отношение към убийството му, или просто някой се страхува да не разкрият връзките му с Густо.

— Кой например?

— Дубай. Освен това не вярвам Адидас да е убил Густо.

— Защо?

— Закоравял дилър ей така решава да си признае греховете?

— Ясно. Но въпреки това е самопризнание и то съвсем легитимно.

— А убитият е просто наркоман — продължи Хари и се наведе, за да избегне поредната заблудена топка. — А вие си имате достатъчно други случаи.

Белман въздъхна.

— Този проблем не е от вчера, Хари. Разполагаме с ограничени ресурси и не можем да си позволим да се занимаваме с дела, обстоятелствата по които вече са били убедително изяснени.

— Убедително изяснени? А защо не „неоспоримо доказани“?

— Ежедневието на висш полицай ме е научило да използвам по-обтекаеми фрази.

— Добре, тогава нека ти предложа две нишки за размисъл. В замяна искам само помощ да открия един адрес.

— Слушам — Белман престана да удря топки към отсрещното поле.

— В Алнабрю е бил убит тип от подземния свят с прозвище Туту. Според мой източник пробили главата му с дрелка.

— Този източник склонен ли е да свидетелства?

— Може би да.

— Другата нишка?

— Касае полицая под прикритие, чийто труп изплувал на брега до Операта. Моят източник го е видял мъртъв в мазето на Дубай.

Белман присви едното си око. Пигментните петна пламнаха и Микаел придоби хъса на разярен тигър.

— Тате!

— Иди да си налееш вода от съблекалнята, Филип!

— Ама тя е заключена!

— Какъв беше кодът?

— Годината, когато е роден кралят, но я забравих…

— Спомни си я и ще пиеш вода, Филип.

Момчето излезе от корта с увиснали рамене.

— Какво искаш, Хари?

— Искам група полицаи да претърсят района около площад „Фредрик“ в радиус от един километър и списък с къщите, отговарящи на това описание — той подаде лист на Белман.

— Какво се е случило на площад „Фредрик“?

— Концерт.

Белман разбра, че няма да се добере до повече информация, погледна листа и прочете на глас:

— „Стари дървени къщи с дълги чакълести пътеки, широколистни дървета и стълби пред входа, но без козирка“? На това описание отговарят половината сгради в „Блиндерн“. Какво по-конкретно търсиш?

— Ами… — Хари запали цигара. — Свърталище на плъхове или гнездо на оси.

— И какво, ако го откриеш?

— Ти и твоите хора се нуждаете от съдебна заповед, за да предприемете каквото и да било, но цивилен гражданин като мен, под претекст, че се е изгубил, може преспокойно да потърси подслон в най-близката къща.