Ю Несбьо - Фантом

Хари гледаше стареца. Отблизо бръчките по лицето му изглеждаха още по-дълбоки: приличаха на вдлъбнатини от прорези с нож. Хари протегна ръка, Кето̀ извади неохотно кутията цигари от джоба си и му я върна.

— Оценявам жеста, Кето̀. Ще се обадя, когато ми потрябва помощ. Но първо смятам да открия доказателства, че Дубай е замесен в убийството на Густо. Оттам следите ще ме отведат към „пробитото“ ченге в полицията и към убийството на полицейския агент, удавен в дома на Дубай.

Кето̀ бавно поклати глава.

— Носиш чисто и смело сърце, Хари. Ще отидеш в рая.

Хари захапа нова цигара.

— Поне краят ми ще е щастлив.

— Да го отпразнуваме! Да те поканя на едно питие, Хари Хуле?

— Кой плаща?

— Аз, разбира се. Ако ти черпиш. Ти ще се срещнеш с твоя Джим, аз — с моя Джони.

— Остави ме на мира.

— Хайде де. Джим е добро момче.

— Лека нощ и сладки сънища.

— Лека нощ. Не ти пожелавам да спиш прекалено сладко, в случай че…

— Лека нощ.

Хари я усещаше от известно време, но съумяваше да я държи под контрол. Досега. След поканата за питие, отправена му от Кето̀, нямаше как да се самозалъгва. Жаждата стана прекалено натрапчива. Всичко започна с онази инжекция виолин. Тя развихри отдавна потиснати желания, отвърза кучетата. И сега те се зъбеха, дращеха с нокти, лаеха до прегракване и ръфаха вътрешностите му. Хари легна и затвори очи. Вслуша се в дъжда с надеждата сънят да го споходи и да го отнесе надалече.

Надеждите му не се оправдаха.

В указателя на телефона си бе запазил номер, именуван с две букви: АА. Анонимните алкохолици. Номерът принадлежеше на Трюгве, член на сдружението и „спонсор“. Преди време, поради риск от релапс, Хари бе прибягвал на няколко пъти до помощта му. Но от три години беше чист. Защо да започва пак — сега, когато положението е повече от критично и се нуждае от трезв разсъдък? Би било лудост. Отвън се чу вик, последван от смях.

В единайсет и десет Хари стана от леглото и излезе. Дори не усети как дъждът плиска по темето му, докато пресичаше улицата. Този път не чу стъпки, защото гласът на Кърт Кобейн изпълни слуховите му канали. Музиката го обгърна с нежността на прегръдка. Хари влезе, седна на висока табуретка пред бара и извика на бармана:

— Уиски. „Джим Бийм“.

В момента барманът бършеше плота. Остави парцала до тирбушона, свали бутилка от огледалния рафт, наля в чаша и я постави пред Хари. Той отпусна ръце от двете страни на чашата и се вторачи в кехлибарената течност. В този миг за него не съществуваше нищо друго.

Нито „Нирвана“, нито Олег, нито Ракел, нито Густо, нито Дубай. Нито лицето на Торд Шулц. Затова Хари изобщо не забеляза присъствието на човека, вмъкнал се в бара след него. Не усети как онзи, подобно на стена, притъпи шума на улицата, крачейки зад гърба му; не чу нито звъна на пружините, когато острието изскочи, нито тежкото дишане на Сергей Иванов, застанал на метър от него в бойна позиция.

Хватката на Сергей Иванов се оказа твърде хлабава. Ръката му се изхлузи. Проклетият дъжд беше намокрил главата на мишената и късата коса се изплъзна от пръстите му, преди да успее да наведе главата му назад. Лявата ръка на Сергей посегна отново — този път към челото на мъжа. Натисна главата му назад и вдигна ножа към гърлото му. По тялото на мъжа премина тръпка. Сергей опря ножа в кожата и усети съпротивлението. После по палеца му потече топла кръв. Вдигна глава към огледалото да види фонтана. Изпод оголените зъби зееше рана, откъдето кръвта бликаше и се стичаше по гърдите на мъжа. А погледът му — студеният поглед на разярен хищник — подсказа на Сергей, че още не е приключил със задачата си.

Хари усети чуждата ръка върху главата си и инстинктивно се досети какво предстои. Изобщо не допускаше да го е пипнал пиян клиент или стар познат. Ръката се хлъзна и осигури на Хари десета от секундата, колкото да види в огледалото проблясването на стомана. Предугади накъде се е запътило острието. После ръката сграбчи челото му и го натисна назад. Понеже нямаше време да провре ръка между врата си и ножа, Хари се повдигна на пръсти и притисна брадичка към гърдите си. Острието проби кожата му, но той усети болка чак когато ножът стигна до костта на брадичката и проряза чувствителната обвивка.

Хари срещна погледа на нападателя си в огледалото. Онзи беше притиснал главата му към себе си и двамата приличаха на приятели, позиращи за снимка. Хари усещаше как острието, притискащо брадичката му, се опитва да намери пътя към една от двете сънни артерии и осъзнаваше, че броени секунди делят похитителя му от успеха.