Ю Несбьо - Фантом

Хари пресече улицата под ръмящия дъжд. Явно знаеха къде е отседнал. Навярно го бяха проследили или просто бяха подкупили момчето на рецепцията. А понеже Интерпол по право разполага с данните на чуждестранните гости, съществуваше вероятността така да се стигнали до хотела. Хари реши да се вмъкне през задния вход. Вратата обаче се оказа заключена. Изруга.

Зад рецепцията нямаше никого. По стълбите и коридора Хари остави кървава диря. Червените точки по синия линолеум приличаха на морзов сигнал.

Взе шивашкия комплект от нощното шкафче и влезе в банята. Съблече се и се наведе над мивката. Тя тутакси се обагри в червено. Намокри кърпа и внимателни изми врата и брадичката си, но разрезите мигом се изпълниха с кръв. Под студената бяла светлина успя да провре конеца през игленото ухо, промуши иглата през белите парчета кожа — първо през единия ръб на раната, после през другия. Продължи по същия начин. Конецът обаче се скъса точно преди да приключи. Хари изруга, издърпа остатъците от конеца и започна отначало с двоен конец. Заши раната, после — и прореза на брадичката. Направи втория шев по-бързо. Изми кръвта от гърдите си и си извади чиста риза от куфара. Най-сетне седна на леглото. Виеше му се свят. Но нямаше време за губене. Налагаше се да действа бързо, преследвачите му съвсем скоро щяха да разберат, че е жив. Набра номера на Ханс Кристиан Симонсен и след четвъртия сигнал чу сънливия му глас:

— Да, моля.

— Обажда се Хари. Къде е погребан Густо?

— В Западното гробище.

— Приготви ли каквото ти поръчах?

— Да.

— Ще го направим тази нощ. След един час на пътеката откъм източния вход.

— Сега?

— Да. Донеси и лейкопласт.

— За какво ти е?

— Попаднах в ръцете на несръчен бръснар. Значи, след шейсет минути, нали?

Кратка пауза. Въздишка:

— Добре.

Преди да затвори, Хари сякаш долови още един сънлив глас на заден план. Докато се обличаше, се постара да си внуши, че му се е счуло.

Хари стоеше под самотна улична лампа. Чакаше от двайсет минути. Най-сетне по пътеката се зададе забързаният Ханс Кристиан, облечен в черен анцуг.

— Паркирах на улица „Монолит“ — обясни задъхан той. — Ленените костюми да не са обичайно облекло при оскверняване на гробове?

Хари вдигна глава и Хари Кристиан се сепна:

— Майчице, как те е наредил! Този бръснар…

— … не е за препоръчване — довърши Хари. — Да не стоим под светлината.

Отдръпнаха се от лампата.

— Донесе ли лейкопласт? — попита Хари.

— Ето.

Докато Ханс Кристиан оглеждаше тъмните къщи на възвишението зад гърба им, Хари внимателно залепи лейкопласта над шевовете по врата и брадичката си.

— Спокойно, няма опасност да ни видят — Хари взе едната лопата и тръгна напред.

Ханс Кристиан забърза след него, извади фенер и го включи.

— Сега вече има — отбеляза Хари.

Адвокатът изгаси фенера.

Минаха през Алеята на военните, покрай Могилата на служителите от британския военноморски флот и продължиха нататък. Хари за пореден път видя опровержението на тезата, че смъртта изглажда всички различия; надгробните плочи в Западното гробище бяха по-големи и по-лъскави, отколкото на изток. Под краката на двамата мъже хрущеше чакъл. С ускоряването на крачките хрущенето премина в равен шепот.

Спряха до гроба на циганското семейство 60 60 През осемдесетте години Пол Карлсен, познат и като Поликарп Кароли, се провъзгласява за цар на всички цигани в Норвегия. Погребан е в Западното гробище заедно със съпругата си. През 2010 година, вследствие на междуособици сред ромското малцинство в Норвегия, семейният гроб става жертва на посегателство. — Б.пр. .

— Втората пътека вляво — прошепна Ханс Кристиан, напрягайки очи да разчете разпечатаната карта под оскъдната лунна светлина.

Хари се загледа в тъмното.

— Какво има? — понита адвокатът.

— Стори ми се, че чух стъпки. Спряха, когато спряхме и ние.

Хари вдигна глава и подуши въздуха.

— Било е ехо — заключи той. — Хайде.

Две минути по-късно стояха пред семпла черна плоча. Хари доближи фенера плътно до каменната повърхност и тогава го включи. Надписът, издълбан със златисти букви, гласеше:

— Бинго — прошепна сухо Хари.

— Как ще… — подхвана Ханс Кристиан, но млъкна, когато чу как Хари заби лопатата в меката пръст.

Взе другата лопата и започна да копае.