Ю Несбьо - Фантом

В три и половина — луната се бе изгубила зад облаците — лопатата на Хари се удари в нещо твърдо.

Петнайсет минути по-късно изровиха белия ковчег. Грабнаха по една отвертка, коленичиха върху ковчега и започнаха да отвиват шестте винта на капака.

— Няма да можем да го отворим, защото двамата тежим доста. Единият трябва да се качи обратно. Желаещи?

Ханс Кристиан вече се беше покатерил почти до ръба на ямата.

Хари натисна ковчега с единия си крак, опря другия в пръстта, хвана с пръсти ръба и задърпа капака, като по стар навик дишаше през устата. Преди да погледне надолу, усети топлата вълна, която го лъхна от ковчега. Знаеше, че процесите на гниене освобождават енергия, но косите му се изправиха заради звука: пукане на червеи, пъплещи по разлагаща се човешка плът. Бутна капака към отвесната стена с коляно.

— Светни ми!

Конусът проблесна в белите гърчещи се ларви в и около устата и носа на мъртвеца. Очните ябълки зееха проядени, защото обикновено те първи падат жертва на набезите на червеите. Миризмата не се усещаше като газ, а като нещо в течно или направо твърдо състояние.

Хари се постара да изключи звуците на повръщащия Ханс Кристиан и да се съсредоточи върху анализирането на фактите: потъмняването на лицето му пречеше да установи със сигурност дали тялото е на Густо Хансен, но цветът на косата и формата на лицето съвпадаха.

Нещо друго обаче привлече вниманието на Хари и дъхът му секна.

Густо кървеше.

Върху бялата риза на трупа разцъфнаха рози от алена кръв.

След две секунди Хари осъзна, че кръвта капе от самия него. Посегна към врата си. Напипа нещо лепкаво. Конецът се беше скъсал.

— Тениската!

— Какво? — попита Ханс Кристиан.

— Трябва ми превръзка.

Хари чу как адвокатът разкопча някакъв цип и само след секунди към него полетя тениска. Хари я хвана и погледна логото: Безплатна юридическа помощ. И идеалист ли го раздава? Усука тениската и стегна врата си. Не разчиташе дрехата да спре кръвотечението, но в момента не можеше да направи друго. Наведе се над Густо, хвана ризата му и я разкъса. Отдолу се подаде потъмняло, раздуто от разложението тяло. От дупките в гърдите му, където се бяха забили куршумите, пъплеха червеи.

Описанието на огнестрелните рани в доклада отговаряше на действителността.

— Подай ми ножицата.

— Ножицата?

— За нокти.

— О, по дяволите! — задави се Ханс Кристиан. — Съвсем забравих за нея. Но може да намеря нещо подходящо в колата, ако…

— Няма нужда — Хари извади дългия автоматичен нож от джоба на сакото си, освободи предпазителя и натисна копчето.

Острието изскочи с брутална сила, та чак дръжката потрепери. Хари се убеди в перфектния баланс на оръжието.

— Чувам нещо — обади се Ханс Кристиан.

— „Слипнот“ имат такова парче: „Pulse of the Maggots“ 61 61 Pulse of the Maggots (англ.) — Пулсът на белите червеи. — Б.пр. — светна го Хари и тихо затананика.

— Не, за бога! Някой идва!

— Постави фенера така, че да ми свети, и се омитай — нареди Хари и вдигна ръцете на Густо да огледа ноктите на дясната му ръка.

— Ама…

— Изчезвай! Веднага!

Бягащите стъпки на Ханс Кристиан се отдалечиха. Нокътят на средния пръст беше отрязан ниско. Хари се насочи към показалеца и безименния.

— Работя в погребална агенция. Довършваме малко работа — спокойно произнесе той.

После се обърна към съвсем младия униформен охранител, застанал на ръба на ямата.

— Семейството на покойника изрази недоволство от маникюра му.

— Излезте оттам! — нареди охранителят. Гласът му потрепери леко.

— Защо? — Хари извади найлоново пликче от джоба на сакото си, подложи го под безименния пръст на група и започна да реже с ножа.

Острието потъна без никакво съпротивление в роговия израстък като в масло. Ножът действително притежаваше отлични качества.

— За твое съжаление, според длъжностната ти характеристика нямаш право да арестуваш неправомерно влезли лица.

С помощта на върха на ножа Хари изстърга засъхналата кръв изпод подкъсения нокът.

— Направиш ли го, ще те изгонят, завинаги ще се простиш с мечтите да следваш в Полицейската академия и никога няма да ти дадат разрешително за оръжие — дори за самозащита.

Хари повтори същата процедура и с показалеца на група.

— Следвай служебните инструкции, момче. Обади се на големите батковци в полицията. Извадиш ли късмет, ще пристигнат след половин час. Но най-вероятно ще се наложи да изчакаш до утре. Готово! — Хари запечата пликчетата, прибра ги в джоба на сакото си, хлопна капака на ковчега и изпълзя от гроба. Изтупа пръстта, полепнала по костюма му, и се наведе за лопатата и фенера.