Ю Несбьо - Фантом

Сабото помълча.

— Виж ти! — подхвана после той. — Веднъж всичко да зависи от мен! Не си допускал, че ще се случи, нали, Хари?

Хари си пое дъх. По верандата пробяга сянка.

— Не, Сабо, не съм го допускал. Ще…

— С Йойстайн не вярвахте, че от мен ще излезе нещо.

— Явно сме сгрешили.

— Ако най-учтиво ме помолиш…

— Спри шибания ток! — изрева Хари.

Връзката се разпадна. Хари стана, хвана старицата за ръка и я повлече към банята.

— Не мърдай оттук! — прошепна той, затръшна вратата и хукна навън — право срещу светлината — в очакване на оловния дъжд.

Изведнъж обаче се спусна пълен мрак.

Хари се приземи на каменната настилка и се претърколи напред. За миг си помисли, че е умрял. После осъзна, че Асбьорн Тресков, Сабото, е щракнал копчето, натиснал е клавиша или каквото там е нужно, за да потопи квартала в тъмнина. Хари разполагаше с четирийсет секунди.

Хукна слепешком. Препъна се, докато прескачаше оградата, стана, усети асфалт под краката си и продължи да тича. Чу приближаващи се викове и сирени, но и бръмченето на мощен автомобилен двигател. Хари се движеше вдясно, стараейки се да следва пътя. Намираше се в южната част на парка „Фрогнер“. Имаше надежда да избяга. Подмина притъмнели сгради и дървета. Двигателят се чуваше все по-близо. Хари свърна вляво към паркинга пред тенискортовете. Кракът му неочаквано хлътна в някаква вдлъбнатина по настилката, но той запази равновесие и продължи. Единствено бялата маркировка на игралното поле зад телената мрежа отразяваше лунната светлина и разпръскваше мрака. Различи контурите на главната сграда на тенисклуба и хукна към стената пред съблекалните. Тъкмо я прескочи, и по нея зашариха два автомобилни фара. Хари се приземи и се претърколи странично по бетона. Въпреки сравнително мекото кацане световъртежът му се усили.

Притихна и зачака.

Не чуваше нищо.

Взираше се в непрогледния мрак.

После изведнъж, без никакво предизвестие, го заслепи силна светлина: лампата от терасата над него. Подаването на електричеството се възобнови.

Хари полежа още две минути, вслушан във воя на сирените. Движението по околните улици се активизира. Издирвателните екипи сигурно вече бяха опасали района. А не след дълго щяха да доведат и кучета следотърсачи.

Понеже нямаше как да се измъкне, трябваше да намери временно убежище.

Хари стана и надникна над ръба на стената.

После насочи вниманието си към алармената система с код.

Годината, в която е роден кралят. Един господ я знае.

Някъде му беше попадала снимка от жълто списание. Въведе 1941. Чу се писукане. Дръпна дръжката. Заключено. Чакай малко, кралят май е бил съвсем малко бебе, когато семейството е заминало за Лондон през 1940, нали? 1939? Или по-възрастен. Опасяваше се, че при три неуспешни опита системата е програмирана да блокира. Пробва с 1938. Натисна дръжката. Пак нищо! 1937? Този път лампичката светна зелено. Вратата се отвори. Той се шмугна вътре и ключалката щракна автоматично зад гърба му.

Всички шумове изчезнаха. Спокойствие.

Включи осветлението.

Съблекалня. Тесни дървени пейки. Железни шкафове.

Чак сега усети колко е изтощен. Можеше да остане тук, докато съмне; докато прекратят акцията по издирването. Огледа обстановката. Умивалник с огледало на стената, четири душа, тоалетна. Отвори тежка дървена врата в единия край: сауна.

Влезе вътре и затвори. Миришеше на дърво. Легна на една от широките пейки пред студената пещ. Затвори очи.

Тримата тичат по коридор, хванати за ръце. Хари вика да се държат здраво, та лавината да не ги запрати в различни посоки. После чува глухия грохот на снежната грамада, постепенно прерастващ в рев. Бялата стихия ги връхлита и удавя в черния си хаос. Хари стиска с всички сили, но усеща как пръстите им се изплъзват от ръцете му.

Сепна се от кошмара. Погледна часовника. Беше спал три часа. Издиша насъбралия се въздух с продължително съскане. Чувстваше се пребит. Тилът го болеше, усещаше главата си стегната в обръч. Плуваше в пот. Под мишниците му бяха плъзнали големи тъмни нетна. И без да се обръща, се досети за причината. Пещта. Някой я беше запалил.

Хари се изправи и с олюляващи се стъпки влезе в съблекалнята. На едната пейка имаше дрехи. Отвън се носеха удари на топка в корда на тенисракета. Явно спортистите искаха да използват сауната след тренировката.

Застана пред огледалото над умивалника. Зачервени очи, подпухнало лице. Ръбовете на сребристата лента се бяха впили в меката кожа на врата му. Наплиска лицето си с вода и излезе на слънце.