Ю Несбьо - Фантом

Трима мъже със слънчев загар и тънки крака на пенсионери прекъснаха играта си и го загледаха. Единият си нагласи очилата и извика:

— Трябва ни човек за мач по двойки, младежо. Имаш ли желание да…

— Съжалявам, момчета. Тенислакът — отвърна спокойно Хари, без да се извръща.

Спускайки се към квартал „Скойен“, усещаше погледите им в гърба си. Надяваше се наблизо да минава автобус.

Трюлс Бернтсен почука на вратата на началника.

— Влез!

Белман държеше телефон до ухото си. Изглеждаше спокоен, но не и за човек, който го познава добре колкото Трюлс. Ръката, периодично посягаща към поддържаната му коса, забързаният говор, бръчката на челото — всичко това издаваше напрежение.

Белман затвори.

— Поредният мърморко? — предположи Трюлс и подаде на Белман чаша димящо кафе.

Началникът огледа изненадан напитката, но я прие.

— Главният секретар — обясни Белман и кимна към телефона. — Вестниците са го погнали заради старицата на „Мадсерю але“. Неизвестни лица са надупчили къщата ѝ и шефът иска подробности по инцидента.

— Ти какво му каза?

— Че оперативната централа е изпратила патрул на Западното гробище, след като охранителят е съобщил за човек, който разкопава гроба на Густо Хансен. Патрулът е пристигнал, но посегателите са избягали. После по „Мадсерю але“ някой е открил стрелба по къщата. Собственичката е в шок; повтаря само, че в дома ѝ влязъл учтив млад мъж, висок два метра и половина и с белег на лицето.

— И според теб престрелката е свързана с вандалския акт на гробището?

Белман кимна.

— На пода в дневната ѝ са открити парчета кал, които най-вероятно е довлякъл от гробището. Сега главният секретар се пита дали инцидентът има отношение към преразпределението на наркопазара, дали не започва нова гангстерска война, дали държа положението под контрол.

Белман отиде до прозореца и потърка тесния си нос с пръст.

— Затова ли ме извика? — поинтересува се Трюлс и внимателно отпи от кафето.

— Не. Сетих се за вечерта, когато в Управлението постъпи анонимен сигнал, че целият състав на „Лос Лобос“ ще се събере в „Макдоналдс“. Ти не участва в ареста, нали?

— Не участвах — потвърди Бернтсен и се изкашля. — Бях болен и не успях да дойда.

— От същата кашлица като сега ли? — попита Белман, все още с гръб.

— Какво?

— Колегите забелязали, че вратата на рокерския клуб не е била заключена. По думите на Один там е охранявал някой си Туту. Въпросът е как този тип е усетил, че трябва да офейка. Никой не е знаел за акцията ни, нали?

— Доколкото ми е известно, знаехме само ние.

Белман гледаше през прозореца и пружинираше на пети с ръце на гърба. Нагоре-надолу, нагоре-надолу.

— Нещо друго? — Бернтсен попи потта над горната си устна.

Белман продължаваше да пружинира на стъпала — като хлапе, което се опитва да надникне зад висока за ръста му преграда.

— Няма друго, Трюлс. Благодаря за кафето.

Бернтсен се върна в кабинета си и се приближи до прозореца. Погледна навън. Навярно и Белман го е забелязал: червения плакат, закачен на дървото.

В дванайсет часа пред ресторант „Скрьодер“ се бяха събрали обичайните жадни душѝ. Чакаха Нина да отвори.

— Уф — изсумтя тя, когато забеляза Хари.

— Спокойно, не идвам за бира. Само ще закуся. И ще те помоля за услуга.

— Стресна ме раната ти — поясни Нина и задържа вратата. — Целият ти врат е посинял. С какво си го…

— С монтажна лента.

Нина кимна и се отдалечи, за да събере и другите поръчки. Служителите в „Скрьодер“ следваха поведенческата линия на съчувствие към клиентите, но не позволяваха това да пречи на работата им.

Хари седна до обичайната си маса в ъгъла до прозореца и набра номера на Беате Льон.

Включи се гласовата поща. Изчака сигнала и записа съобщение:

— Аз съм. Вчера се запознах с възрастна дама и успях да нанеса дълбоки следи в паметта ѝ, затова за известно време смятам да стоя далече от полицейски управления. Оставям ти две пликчета с кръвни проби в „Скрьодер“. Ела да ги вземеш лично. Търси Нина. Ще те помоля и за още една услуга. Белман ми обеща да състави адресна справка за „Блиндерн“. Моля те — при максимална дискретност — да извадиш ксерокопия на всички списъци, преди да ги е разпратил до служителите в ОРГКРИМ.

Хари затвори. Набра Ракел. Пак гласова поща.

— Здрасти, Хари е. Трябват ми малко чисти дрехи. При теб, надявам се, са останали няколко ризи и панталони от… едно време. Реших да вдигна малко нивото и да се нанеса в „Плаза“. Ако ми изпратиш дрехи по такси, би било… — по навик се опитваше да измисли определение, което да я разсмее; например „бомба“, „върхът“ или „супер яко“. Понеже обаче не му хрумна нищо подходящо, се спря на: — … чудесно.