Ю Несбьо - Фантом

— Ще видя какво мога да направя — обеща Белман. — Но преди това искам да ми обясниш защо толкова си се вманиачил по този Дубай.

— Професионална деформация — сви рамене Хари. — След като съставиш списъка, изпрати го на имейл адреса, изписан най-отдолу на листа. Пък ще видим какво друго ще открия.

Хари си тръгна, а Филип се върна без вода. Докато вървеше към колата, Хари чу глух удар на ракета в настилката. Някой изруга тихо.

От облачната армада се разнесе далечен грохот като от артилерийски огън. Хари се качи в колата. Беше се смрачило. Запали и набра Ханс Кристиан Симонсен.

— Обажда се Хари. Какво е наказанието за оскверняване на гроб?

— От четири до шест години или нещо такова.

— Ще се навиеш ли да ми съдействаш?

Кратка пауза.

— С каква цел?

— Да открием убиеца на Густо. А навярно и поръчителя на покушението срещу Олег.

— Ако си сигурен, че знаеш какво правиш, ще се включа — отвърна адвокатът след по-продължително мълчание.

— А ако не съм сигурен?

— Пак ще участвам — отвърна почти веднага Ханс Кристиан Симонсен.

— Добре. Проучи къде е погребан Густо и вземи лопати, джобен фенер, ножичка за нокти и две отвертки. Ще го направим утре през нощта.

Докато Хари прекосяваше площад „Сули“, рукна дъжд. Заплющя по покривите, по улиците, по момчето в Квадратурата, застанало с лице към вратата на бара, където всички са добре дошли такива, каквито са.

Момчето зад рецепцията изгледа съчувствено Хари.

— Искате ли чадър?

— Само ако хотелът е прокапал — отвърна Хари и прокара пръсти през гъстата си коса; оттам изригна фонтан. — Някакви съобщения за мен?

Момчето се разсмя, все едно е чуло виц.

Докато се качваше към третия етаж, му се стори, че някой се прокрадва зад гърба му. Спря и се ослуша. Нищо. Или беше чул ехото от собствените си стъпки, или и другият беше спрял. Хари бавно изкачи стълбите. В коридора ускори крачка, пъхна ключа в ключалката и отвори вратата. Погледът му се плъзна към прозореца. Отсрещната стая — на жената — светеше. И тук, и там нямаше никого.

Включи осветлението.

С лумването на светлината видя отражението си в прозореца. Зад него стоеше човек. Тежка ръка мигом сграбчи рамото му.

„Само фантом може да е толкова бърз и безшумен“ — помисли си Хари и се извърна, макар да знаеше, че вече е късно.

— Веднъж съм ги виждал. Приличат на погребална процесия.

Кето̀ продължаваше да стиска рамото на Хари с голямата си мръсна лапа. Ускореният дъх на Хари шиптеше в ушите му, а дробовете му напираха под ребрата.

— Кои?

— Тъкмо разговарях с един тип, дето продаваше онази дяволска гадост. Наричаха го Псето. Носеше кожен нашийник. Дойде при мен, защото се страхуваше. Полицаите го хванали с хероин и той издал на Каскета къде живее Дубай. Каскета му обещал закрила и амнистия, ако се съгласи да свидетелства в съда. Но предната вечер трупът на Каскета изплувал при Операта, а никой друг в полицията не знаел за сделката. Докато говорехме, онези дойдоха в черна кола. Черни костюми, черни ръкавици. Старецът имаше широко лице. Приличаше на бял абориген.

— Кой?

— Беше невидим. Хем беше там, хем не беше. Същински фантом. А когато Псето го зърна, просто замръзна на място. Не се опита нито да избяга, нито да окаже съпротива, докато го влачеха към колата. После изчезнаха. Сякаш бях сънувал.

— Защо не ми каза това по-рано?

— Защото съм страхливец. Да ти се намира цигара?

Хари му подаде кутията, а Кето̀ се отпусна на стола.

— Ти преследваш фантом, а аз не искам да се замесвам.

— Тогава защо реши все пак да ми го кажеш?

Кето̀ сви рамене и протегна ръка. Хари пусна запалката в шепата му.

— Защото съм стар и си отивам. Няма какво да губя.

— Умираш ли?

Кето̀ запали цигарата.

— Не утре или вдругиден, но един ден всички ще си отидем от този свят, Хари. Искам просто да ти помогна.

— Как?

— Не знам. Какво възнамеряваш да правиш?

— Значи да ти се доверя, така ли?

— Не, за бога, изобщо недей да разчиташ на мен. Но притежавам дарбата на шаман и способността да ставам невидим, да идвам и да си тръгвам, без някой да забележи.

— Защо? — Хари потърка брадичката си.

— Нали ти казах.

— Чух, но те питам пак.

Кето̀ погледна укоризнено Хари, но понеже това не даде резултат, въздъхна тежко, с раздразнение.

— Нищо чудно някога и аз да съм имал син, към когото не съм изпълнил бащиния си дълг. Може в твоя случай да виждам възможност да се поправя. Не вярваш ли във втория шанс, Хари?