Ю Несбьо - Фантом

— От устата му потече вода. Удавяне?

— Правилно, но къде?

— В някое езеро. После сте го донесли тук.

— Не. Удави се, след като влезе. Е?

— Не знам к…

— Мисли! — Заповедта изплющя със силата на камшик. — Ако искаш да оцелееш, трябва да разсъждаваш, да извличаш нужната информация от наличните данни. Това е реалният живот.

— Добре, добре — напрегнах ума си. — Това подземие представлява тунел.

— И? — старецът скръсти ръце.

— По-дълъг е от тази къща. Възможно е другият му край да извежда някъде навън.

— Но?

— Но понеже притежаваш и съседната къща, излиза, предполагам, там.

— Познай на колко години е тунелът — усмихна се доволно старецът.

— Трябва да е стар. Стените бяха позеленели от мъх.

— От водорасли. След като съпротивителното движение е направило четири опита за покушение над тази къща, шефът на Гестапо поръчал да прокопаят тунел. Успели да го запазят в тайна. Всеки следобед Райнхард най-демонстративно влизал през главния вход на тази къща. Включвал осветлението и през тунела се прибирал в същинския си дом — съседната къща. Тук изпращал немския си лейтенант, официалния обитател на съседната постройка. Лейтенантът, облечен в неговата униформа, нарочно обикалял близо до прозорците, така че хората отвън да го виждат.

— Един вид примамка.

— Именно.

— Защо ми разказваш това?

— Защото искам да проумееш какъв е реалният живот, Густо. Повечето хора в тази страна не знаят колко трудно е да оцелееш в реалния живот. Разказах ти историята и за да не забравяш колко разчитам на теб.

Погледна ме, все едно беше казал нещо изключително важно. Престорих се, че разбирам. Исках да си вървя. Вероятно и той беше забелязал нетърпението ми.

— Благодаря ти за отделеното време, Густо. Андрей ще ви закара.

Докато минавахме покрай университета, в кампуса се провеждаше някакво студентско събитие. От сцената на открито се чуваха мощни китари. По тротоара до улица „Блиндерн“ се задаваха младежки компании. Весели, въодушевени лица, получили сякаш обещание за светло бъдеще или нещо подобно.

— Какво е това? — попита Олег, защото пак му завързаха очите.

— Това е нереалният живот — отвърнах.

— И нямаш представа как се е удавил? — попита Хари.

— Не.

Краката на Олег шареха още по-невротично. Вече цялото му тяло трепереше.

— И така… Бил си със завързани очи, но ми разкажи какво си спомняш от пътуването до това място. След като слязохте от колата, чуваше ли се например влак или автомобилно движение?

— Не. Валеше дъжд. Само това чувах.

— Силен? Слаб?

— Слаб. Капките се усещаха едва-едва.

— Щом е валяло слабо, а си го чувал, да предположим, че капките са падали върху широколистни дървета, а?

— Възможно е.

— Каква настилка усещаше под краката си? Асфалт? Каменни плочи? Трева?

— Навярно чакъл, защото хрущеше. Така определях накъде върви Пьотър. Най-едър е и под неговите крака хрущеше най-силно.

— Дотук добре. Пред вратата имаше ли стълби?

— Да.

— Колко стъпала?

Олег простена.

— Пред вратата валеше ли те дъжд?

— Да, разбира се.

— Усещаше ли капки по косата си?

— Да.

— Значи, над портала е нямало козирка.

— И сега какво? Ще търсиш в цялата столица сгради без козирка ли?

— Различните части на Осло са построени през различни периоди и всеки отдава предпочитание на различни стилови особености.

— И през кой период е построена например дървена къща с градина, чакълеста пътека и стълбище пред врата без козирка, при условие че наблизо не минават трамвайни релси?

— Звучиш като комисар в криминалната полиция — пошегува се Хари, но не предизвика нито очаквания смях, нито дори усмивка. — Когато си тръгнахте оттам, долови ли някакви други шумове?

— Като например?

— Като например писукане на светофар.

— Не. Но чух музика.

— От запис или от живо изпълнение?

— Второто. Силни и отчетливи чинели, глъхнещи китари.

— Явно са свирили на живо. Добра памет.

— Запомних го, защото изпълняваха едно от твоите парчета.

— От моите парчета?

— По-точно от твоите дискове. Густо спомена нещо за нереалния живот и предположих, че текстът на песента го е подтикнал към такива размисли.

— Какво се пее в песента?

— Нещо за сънища, но не помня точно. Ти много често пускаше това парче.

— Опитай се да си спомниш, Олег, важно е.