Ю Несбьо - Фантом

— Мхм.

— Хари?

— Да?

Стъпалата на Олег трополяха лудешки по бетона.

— Не знам почти нищо за Дубай. Дори Густо отказваше да говори за него. Но съм сигурен в едно: опиташ ли се да се добереш до него, те чака сигурна смърт.

Майката плъх шареше нетърпеливо по пода. Сърцето на човека биеше все по-слабо. Тя пак допълзя до обувките и захапа меката, но дебела кожа. После се покатери по тялото. Дрехите миришеха още по-силно от обувките: на пот, храна и кръв. Той — защото майката плъх определи пола на човека с помощта на обонянието си — изобщо не се беше помръднал. Лежеше в същата поза и преграждаше дупката. Тя запъпли по корема му. Знаеше, че това е най-краткият път. Сърцето биеше едва-едва. Още малко — и тя ще може да започне.

Приемам, че рано или късно животът свършва, татко. Но не и че за да приключи, трябва да агонизираш. Положително има по-щадящ начин да си отидеш, нали? Безболезнен изход към светлината вместо този проклет смразяващ мрак, който постепенно ме обсебва. Ех, да бяха сложили малко опиат в патроните „Малаков“! Да бяха съкратили мъките ми, както аз съкратих мъките на Руфус, клетото краставо куче; да бяха ми дали еднопосочен билет до Еуфория. Приятно пътуване! Но всичко, което смекчава страданието на този свят, се дава само срещу рецепта или е разпродадено, или струва толкова скъпо, че трябва да си продадеш душата, за да го вкусиш. Животът е ресторант, който не можем да си позволила Смъртта — сметката за храната, от която едва сме опитали. Затова поръчваш най-скъпото блюдо от менюто. Щом така и така ще се мре, нека поне поглезим небцето.

Добре де, татко. Спирам да хленча. Не си тръгвай. Не си чул всичко. Докъде стигнахме? А, да. Едва няколко дни след удара в склада в Алнабрю Пьотър и Андрей ни качиха в колата си — мен и Олег. Неговите очи ги завърнаха с кърпа и ни закараха до къщата на стареца. Свалиха ни в мазето. За пръв път стъпвах там. Поведоха ни по дълъг, тесен и нисък проход. Вървяхме с наведени глави, а раменете ни опираха в стените. Не беше мазе, а по-скоро подземен тунел за бягство. Но Каскета явно не бе успял да се възползва от него. Приличаше на удавен плъх. Всъщност действително се беше удавил.

После пак вързаха очите на Олег и го отведоха в колата. Мен ме изпратиха при стареца. Седнах срещу него. Полгежду ни нямаше маса.

— Бяхте ли там? — попита той.

— Ако ме питаш за Алнабрю, отговорът е „не“ — погледнах го право в очите.

Той ме изучаваше мълчаливо.

— Точно като мен си — заключи накрая. — По нищо не ти личи, когато лъжеш.

Не мога да се закълна, но ми се струва, че се усмихна.

— Е, Густо, разбра ли какво се е случило долу?

— Да. Каскета е умрял.

— Правилно. Защо?

— Не знам.

— Предположи.

Някога старецът сигурно е работил като учител, помислих си аз. Биваше го да изпитва.

— Гепил е нещо.

Старецът поклати глава.

— Разбра, че живея тук. Знаеше, че не разполага с основания да изиска съдебна заповед за обиск. След ареста на гангстерите от „Лос Лобос“ и конфискацията от склада в Алнабрю преди броени дни явно е схванал картинката: колкото и да се напъва, няма да се добере до заповед — ухили се старецът. — Отправихме му предупреждение и очаквахме то да го спре.

— Така ли?

— Агенти като него възлагат прекалено големи надежди на прикритието си. Въобразяват си, че няма как да разберем истинската им самоличност, имената на близките им. Но стига да знаеш няколко ключови пароли, не е трудно да откриеш всичко в компютърните регистри на полицията. Достъп до тези пароли може да осигури човек на възлов пост в ОРГКРИМ например. Досещаш ли се как го предупредихме?

— Пречукахте хлапетата му?

Лицето на стареца изведнъж помръкна.

— За чудовища ли ни имаш, Густо?

— Sorry.

— Пък и той няма деца. — Познатият смях. — Затова пък има сестра. Май несъща сестра.

Кимнах. Струваше ми се невъзможно да преценя дали лъже.

— Заплашихме го, че ще я изнасилим и после ще я убием Обаче явно съм го преценил погрешно. Вместо да помисли за роднините си, е решил да нападне пръв. Обречена, отчаяна атака. Успял е да се вмъкне тук през нощта. Не го очаквахме. Явно много се е страхувал за живота на сестра си. Слязох в подземието, а той е тръгнал след мен въоръжен. После издъхна — старецът наклони глава. — Как?