Ю Несбьо - Фантом

— Cheap nigger ass! 58 58 Cheap nigger ass! (англ.) — Евтин негърски задник! — Б.пр.

Погледите на Хари и тъмнокожата жена се преплетоха и двамата си кимнаха, все едно видяха позната болка в очите на другия. Момчетата забелязаха Хари и се наежиха. Едри младежи, които се хранят добре. Заоблени бузи, яки бицепси — фитнес, а вероятно и кикбокс или карате.

— Добър вечер, мили хора — усмихна се Хари, без да забавя ход.

Подмина ги и чу как вратата на кемпера се затръшна и двигателят изръмжа.

От бара се носеше същата музика: Come As You Are. Поканата.

Хари намали крачка за миг, после пак ускори ход и подмина заведението, без да поглежда встрани.

На следващата сутрин го събуди мобилният му телефон. Надигна се в леглото, присви очи срещу светлината от голия прозорец, бръкна в сакото, провесено на стола, и извади джиесема си от джоба.

— Слушам.

— Обажда се Ракел. — Беше се задъхала от въодушевление. — Пуснаха Олег, Хари! Излезе от затвора!

Сутрешното слънце огряваше застаналия насред стаята Хари. Беше гол. От отсрещната сграда някаква жена го гледаше сънливо, докато дъвчеше филия хляб.

— Ханс Кристиан е разбрал едва преди четвърт час — обясни по телефона Ракел. — Освободили са Олег вчера следобед. Друг е признал за убийството на Густо. Не е ли фантастично?

„Фантастично е — помисли си Хари. — В значение на «нереалистично».“

— Кой е признал?

— Някакъв си Крис Реди, наричат го Адидас. От наркоконтингента. Застрелял Густо, защото онзи му дължал пари за амфетамини.

— Къде е Олег сега?

— Не знаем. Току-що научихме добрата новина.

— Мисли, Ракел! Къде може да е отишъл? — попита остро Хари — по-остро, отколкото му се искаше.

— Какво… какво ти става?

— Това самопризнание много ме смущава.

— В смисъл?

— Не схващаш ли? Изфабрикувано е!

— Не, не. Ханс Кристиан го е прочел. Реди е описал подробно и достоверно какво се е случило. Затова са пуснали Олег.

— Значи този Адидас е пречукал Густо заради дългове. Обясни ми как хладнокръвен убиец като него изведнъж решава да признае за убийството поради пристъп на гузна съвест?

— Разбрал е, че са щели да осъдят невинен човек…

— Забрави! В главата на всеки отчаян наркоман се върти само една мисъл: дрога. Няма място за угризения, повярвай ми. Този Адидас най-вероятно е закъсал здравата и срещу прилично възнаграждение се е съгласил на драго сърце да признае за убийство, а после да оттегли самопризнанията си, след като пуснат главния заподозрян от затвора. Не се ли досещаш какъв е замисълът? Щом котката не може да се вмъкне в клетката на птицата…

— Престани! — извика задавено Ракел.

— … тя ще се опита да подмами птицата сама да излезе оттам — довърши безмилостно Хари.

Ракел избухна в ридания. Хари знаеше, че просто е облякъл в думи подозрение, което, макар и смътно прокраднало се в ума ѝ, тя не е намерила смелост да допусне.

— Кажи ми нещо успокоително, Хари!

Той мълчеше.

— Не издържам повече на този постоянен страх — прошепна тя.

Хари си пое дъх:

— Преживявали сме и по-страшни неща. Ще се справим и този път.

Натисна червената слушалка. За пореден път се увери, че е станал блестящ лъжец.

Жената зад отсрещния прозорец му махна вяло с три пръста.

Хари прокара длан по лицето си.

Сега всичко зависеше от въпроса кой ще се добере по-бързо до Олег: той или те.

Мислѝ!

Бяха освободили Олег вчера следобед — някъде из Източна Норвегия. Къде е първото място, където ще отиде наркоман с абстинентен синдром? На „Плата“ в Осло или до скривалището си за дрога. Не може да се върне в апартамента на улица „Хаусман“ — местопрестъплението още е запечатано. Къде ще спи? Няма нито пари, нито приятели. В приюта на Армията на спасението? Олег със сигурно знае, че има вероятност да го засекат там, защото слуховете са плъзнали веднага.

Хари се сещаше само за едно място, където Олег би могъл да потърси убежище. Погледна си часовника. Ако побърза, ще стигне там, преди птичето да е отлетяло.

Завари „Вале Ховин“ също толкова пуст колкото и последния път. Веднага забеляза, че един от прозорците на гардеробната е разбит. Надникна. Вътре блестяха парчета стъкло. Бързо отиде до вратата, провря ръка, врътна топката и влезе.

Връхлетя го нещо със силата на товарен влак. Съборен на пода, Хари се мъчеше да се освободи от това вонящо, мокро, отчаяно тяло. Въртеше се и се опитваше да се отскубне, като усмири естествения си импулс да отговори на юмруците с юмруци. Хвана ръката на нападателя и я изви така, че да притисне лицето му към пода. Изправи се на колене.