Ю Несбьо - Фантом

— Добре. Благодаря.

Хари си прерови джобовете и накрая намери каквото търсеше: стикера с името на Торд Шулц. Извади и своя — беше го запазил след посещението при Хаген непосредствено след пристигането си в Осло. Сложи ги един до друг на таблото и ги огледа най-щателно. Направи си изводите и ги прибра в джоба си. Врътна ключа, вдиша дълбоко, усети, че още мирише на кон, и реши да навести стар съперник в Хьойенхал.

Към пет заваля дъжд. В шест Хари позвъни на вратата на голяма къща. Вече се беше смрачило. По всичко личеше, че къщата е построена съвсем скоро. До гаража се издигаха купчини строителни материали, а под стълбището се валяха кофи със засъхнала боя и изолационни материали.

Зад матираното стъкло се появи силует. Хари усети как настръхва.

После мъжът отвори вратата решително и рязко — като човек, който няма от какво да се страхува. Въпреки това се вцепени, когато зърна Хари.

— Добър вечер, Белман.

— Хари Хуле! Ти да видиш.

— И какво виждаш?

Белман се засмя.

— Изненада. Как разбра къде живея?

— Известен си, не беше трудно да се сдобия с адреса ти. Знаеш ли, че в повечето страни на високопоставените антимафиоти задължително се полага домашна охрана? Впрочем да не те притеснявам?

— Ни най-малко — Белман се почеса по брадичката. — Просто се колебая дали да те поканя да влезеш.

— Имай добрината. Навън е мокро, а и аз идвам с мир.

— Дори не знаеш какво означава тази дума — Белман отвори широко вратата. — Хубаво си избърши подметките.

Белман го поведе по коридор, покрай висока купчина кашони, кухня без бяла техника и накрая влезе в дневната. Къщата изглеждаше изискана. Не луксозна като множество къщи в западната част на Осло, но солидна и достатъчно голяма за цяло семейство. Хари забеляза какъв прекрасен изглед се открива към района Квернердумпа, Централната гара и центъра.

— Парцелът ни излезе скъпо: почти колкото самата къща — обясни Белман. — Прощавай за бъркотията, но току-що се нанесохме. Следващата седмица ще отпразнуваме официално новия ни дом с парти.

— И си забравил да ме поканиш? — Хари съблече мокрото си сако.

— Да, но сега ще се реванширам с питие — усмихна се Белман. — Какво ще…

— Не пия — усмихна се на свой ред Хари.

— Колко жалко — отвърна Белман без капка съжаление. — Някои неща се забравят бързо. Намери си свободен стол, а аз ще ида да направя кафе. Дано открия две чисти чаши.

След десет минути двамата седяха пред прозорците и се любуваха на панорамата. Хари подхвана темата без предисловия. Микаел Белман го изслуша търпеливо. В погледа му току прозираше скептицизъм, но той не прекъсна Хари нито веднъж. Накрая обобщи чутото:

— Значи, този пилот, Торд Шулц, прави опит да пренесе незаконна пратка виолин в чужбина. Хващат го, но някой от системата с полицейска значка подменя дрогата с картофено брашно и пускат Шулц от ареста. Шефът на наркоканала разбира, че Шулц е ходил в полицията, и понеже го хваща шубето онзи да не го изпее, го поръчва. Пилотът е намерен убит в дома си.

— Мхм.

— Предположението, че Шулц е търсил съдействие от полицията, обосноваваш със стикера с надпис „Полицейски окръг Осло“, така ли?

— Сравних го с моя. Дадоха ми го, когато се отбих при Хаген. Забелязах, че и на двата стикера буквата „у“ — в Хуле и Шулц — е изписана с прекъсваща мастилена линия. Без съмнение са разпечатани от един и същи принтер.

— Няма да те питам как си се сдобил с баджа на Шулц, но защо си убеден, че посещението му в полицията е във връзка с евентуални показания срещу наркобоса? Може да се е отбил, за да обясни как в багажа му е попаднало картофено брашно, та да си подсигури нашето доверие.

— Защото името му е заличено от дневника с посетители. Някой е искал посещението да остане тайна.

— Неслучайно винаги съм твърдял, че с теб трябва да работим заедно, а не един срещу друг — въздъхна Микаел Белман. — В КРИПОС щеше да ти хареса.

— Какви ги говориш?

— Първо трябва да те помоля да не разгласяваш онова, което ще ти кажа.

— Добре.

— И бездруго се намирам в много деликатна ситуация. Торд Шулц дойде при мен. Наистина искаше да даде показания. Съобщи ми за „пробито ченге“ в редиците ни. Впрочем, отдавна го подозирах. Според мен работи в Управлението и има достъп до разработките на ОРГКРИМ. Помолих Шулц да ми даде няколко дни, та да обсъдя въпроса с ръководството. Бях длъжен да пипам внимателно, за да не се усети предателят. Предпазливостта обаче бави. Поисках съвет от главния секретар. Той остави на мен да реша как да действам.